Филмите не винаги успяват да достигнат нивото на книгите, по които са адаптирани. Още по-рядко се случа авторът на творбата да одобри прожекцията. Сайтът theatlantic.com ни предлага няколко писатели, останали удовлетворени от екранизациите на техни произведения.
„Blade Runner” по Филип К. Дик. След като гледа филма от 1982 г., Дик е изумен. „Смятам, че ефектът на „Острието” ще бъде поразителен – върху публиката и върху хората, които са творци. Не само това, но и върху научната фантастика като жанр… Вие създадохте нов образ, който граничи с изкуството”, пише в писмо авторът до създателите на продукцията.
„Джаки Браун” по Елмор Ленард. Прожекцията с участието на Робърт Де Ниро, Самюъл Джаксън и Бриджит Фонда получи добри оценки от критиците. Самият Ленард пък изразява задоволство, че режисьора Коуентин Тарантино се е придържал към сюжета и не си е позволил прекалено много свободна интерпретация.
„L.A. Confidential” (Поверително от Ел Ей) по Джеймс Елрой. Филмът по бестселъра на Елрой получава „Оскар”. Елрой заявява през 1997 г.: „Когато прочетох сценария, видях, че са компресирали историята добре, като са запазили най-важните драматични моменти, както и самата структура на повествованието. Когато гледах за първи път филма, бях завладян от него”.
„Mystic River” (Реката на тайните) по Денис Лихейн. Лихейн не искал да продава правата за адаптиране на своята книга. Но фактът, че Клин Истууд се захваща с проекта, кара писателят да се съгласи. Впоследствие той остава доволен от адаптацията. Името на Шон Пен блести сред актьорския състав.
„Ударът” по Джон Гришам. Много филми са направени по романи на Гришам. Той ги е оценявал по най-различен начин. Най-доволен обаче е от продукцията от 1997 г., „Ударът”, с участието на Мат Деймън. „Копола наистина искаше и аз да участвам в проекта, каквото и да му струва. Много ми хареса филма. Беше направен много добре”.
„Children of Men” (Децата на хората) по П. Д. Джеймс. Режисьорът Алфонсо Куарон базира историята на книгата, но си позволява много волности. Въпреки това, Джеймс остава доволна от неговата работа.
„Империята на слънцето” по Джеймс Балард. Филмът от 1987 г. е режисиран от Стивън Спилбърг, а в главната роля е една от най-ярките съвременни холивудски звезди Крисчън Бейл, който по това време е още дете. „Бях дълбоко разчувстван от филма. Спилбърг хвана духа на историята, сякаш открадна собствените ми спомени за войната. Е, все пак е само един филм…”, споделя емоционално авторът.
„Облакът атлас” по Дейвид Мичъл. Книгата беше смятана за невъзможна за адаптиране, но брат и сестра Уашовски се справиха. Участват известни актьори като Том Ханкс и Холи Бери. Любопитно е да се отбележи, че Мичъл е особено доволен от промените, нанесени от режисьорите. Той ги обявява за сполучливи и споделя, че те са на място, защото Лана и Андрю Уашовски „говорят по-добре езика на филмите”.
„Интервю с вампир” по Ан Райс. Когато става ясно, че Том Круз ще играе вампира Лестат, писателката е бясна. Тя казва, че Круз е „добър актьор, но човек трябва да знае какво може и какво не може да направи”. След като гледа екранизацията обаче е възхитена. „От момента, в който го видях, Том стана Лестат дори в моето съзнание”. Тя допълва: „Не само лош, но и на средно ниво филм щеше да е пагубен за мен. „Интервю с вампир” обаче се получи изключителен”.
„Adaptation” (Адаптация) по Сюзан Орлеан. Орлеан се страхувала, че екранизацията на нейния роман ще съсипе кариерата й. Изпълнението на Никълъс Кейдж обаче обръща мнението й на 180 градуса. Тя е на мнение, че посланието на творбата е предадено точно във филма.