Начало / Автори / Станислав Лем: Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение

Станислав Лем: Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение

Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона тираж. Американският писател Теодор Стърджън – най-добрият стилист в американската фантастика, е категоричен, че Лем е най-четеният в жанра фантастика. В многобройните си творби засяга различни философски теми: как ще се отрази развитието на технологиите върху психиката на хората, същността на интелекта, връзките между хората и съпътстващите ги проблеми, човекът и Вселената и много други.  Днес, 6 март, се навършват 92 години от рождението на големия полски писател.

Роден е през 1921 г.в Лвов, тогава в Полша. Спомените си от детските си години описва в романа „Високият замък”. Учи медицина, но заради Втората световна война прекъсва и работи като заварчик в германска фирма. Включва се в Съпротивата. През 1946 г. е репатриран от СССР, защото родния му град попада в територията на Сталин.

Пише разкази и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман е „Човекът от Марс“ (1946), излязъл като поредица в списанието Nowy Świat Przygód („Нов свят на приключенията“), а първата негова книга — „Астронавти“, публикувана през 1951 г. Периодът 1961 – 1970 г. е изключително ползотворен за писателя. Романите „Едем“ (1959), „Завръщане от звездите“ (1961), и особено „Соларис“ (1961) му донасят световна известност, затвърдена от „Непобедимият“ (1964) и „Разкази за пилота Пиркс“ (1968). През 1973 г. Американското общество на научните фантасти (SFWA) го прави свой почетен член. След като Станислав Лем публикува статията „Злочестата фантастика“ (1976), в която критикува художествената немощ на жанра, тази привилегия му е отнета.

При въвеждането на военно положение в Полша през 1982 г., Лем я напуска и живее зад граница до 1988. В този период са издадени последните му научно-фантастични произведения – „Мир на Земята“ и „Фиаско“. През 90-те години пише съчинения в областта на футурологията, философията и социологията. От 2000 г. е член на проекта „Полша 2000“, намиращ се под егидата на Полската академия на науките. Умира през 2006 г. в Краков. През последните си 17 години от живота си се отрича от научната фантастика. В интервю за руското издание „Известия” заявява:

„Едно време ми трябваше да освободя въображението си на воля, а сега не е така… Бъдещето предизвиква у мен по-скоро страх и тъга, отколкото желание  да творя. Темпото на промените е толкова голямо, че ние отдавна вече не  го контролираме… Новото безмилостно подменя старото. Чудесни произведения (дори ако се появят) се давят в морето от публикации, пробива добре рекламираната халтура… Вече не искам да се блъскам в тази тълпа от материални съображения, а да се морализаторства сред техния тътен и грохот, вероятно е  безполезно. Твърде много и книги, и автори…  Не мога да понасям научната фантастика,  считам я за второстепенен  жанр, инфантилен и лишен от всякаква интелектуална стойност. Особено в САЩ, в чисто комерсиален вариант .За моята критична статия „Научна фантастика: случай почти безнадежден“ бях дори лишен от почетното членство в Обществото на научните    фантасти в Америка…”

Лем е известен със своите гениални афоризми и сентенции. Ето някои от тях:

Истината не зависи от вашата воля.

Познанието е необратимо и няма връщане към блаженото невежество

Литературният пазар уби литература.

Ако адът съществува, той безусловно е компютризиран.

Ако, каквото и да е, от атома до метеорита, може да бъде използвано като оръжие, то и така ще бъде използвано, като оръжие.

Аз нищо не разбрах, но имах сили да си призная това.

Изглежда, когато човек е млад, изпитва някаква нужда да се прави на безкрайно важен.

Бъдещето винаги изглежда по-иначе, отколкото можем да си го представим.

В космоса нищо не се губи.

Глупостта е движещата сила на историята.

Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.

За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо.

Закон на професор Тарантога: Никой нищо не чете; ако чете, нищо не разбира; ако разбира, веднага забравя.

Колкото е по-пълно унищожението, толкова по-секретно се охранява.

Масовата култура е обезболяващо средство — аналгетик, а не наркотик.

Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание основано на опита. Разбира се, тя намалява «болезнеността от битието» за индивидите, а мимоходом увеличава сбора от нещастия, измъчващи всеки, именно поради своята безпомощност и бездействие спрямо масовите проблеми. Така че не трябва да я защитаваме, като полезно средство дори и от прагматична гледна точка, защото това средство е лошо и безпомощно пред проблемите на човечеството.

Няма да има космически диалог. В космоса са възможни само монолози.

Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение. Астронавтиката намирисва на затвор.

Светът трябва да се променя, иначе той неконтролируемо ще промени нас.

Съвременната цивилизация е обмен в името на удобството.

Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.

Хари Потър е като опиум за масите.

Това е нечувано трудно, толкова трудно, че трябва да го направя.

Книги от Станислав Лем тук

Прочетете още

81yBQThn6GL._UF1000,1000_QL80_

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (11 ноември – 17 ноември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА   ––––––––––– 1. „Grey Wolf“ от Луиз Пени (нова в класацията) 2. „In Too …