Лира Литературно-рекламна Агенция
Робърт Райт е американски журналист, писател и учен, роден през 1957 г. Пише на теми като еволюция, психология, религия, история. Сред по-известните му книги са „Еволюцията на Бог”, „Nonzero: The Logic of Human Destiny”, „The Moral Animal” и др. Той е старши научен сътрудник във фондацията „New America Foundation”. Това е неправителствена организация с лява ориентация, която се занимава с въпросите на образованието, икономиката, здравеопазването, технологиите и др. Райт определя Бог като „продукт на човешкото въображение”. Той говори за своите възгледи пред bigthink.com. „Еволюцията на Бог” е вече на българския книжен пазар.
–––––––-
Как се ражда религията, от обикновените навици на хората ли?
– Виждаме, че във всички религии винаги има нещо, което е източник на зло. Това е първото, което трябва да те кара да се държиш на страна от тези неща. От метафизична гледна точка, става въпрос за естествения подбор и за уязвимостта на хората. Ние не сме вечни, в един момент се разлагаме и изчезваме. Ритуалите са опити да се отдели чистото от нечистото. Източникът на религиите са естесвените неща. Постепенно обаче те са еволюирали и са се превърнали в това, което познаваме днес.
Еволюирала ли е религията и как от дните, в които сме живели в пещери?
– Ако изучаваме онези времена, ще видим, че още преди осъзнаването на агрикултурата, е имало общества на планетата, които са били политеистични. Вярвали са, че има богове и духове, които носят отговорност за хубавите и лошите неща. Оригиналната функция на религията е да обясни нещата, които ни се случват. Защо ни се случват лоши неща, как можем да манипулираме факторите, отговорни за тях. Боговете, в представите на човешките същества, са били подобни на нас. Обществата са се опитвали да намерят начин да ги манипулират. Как да направят така, че да печелят повече войни, да има по-малко болести, да няма бури и т.н. В основата си, религията няма връзка с морала, както излиза според днешните представи. Едно време моралът не е бил проблем. Когато малка група хора живее заедно, те са честни един към друг. Например ако откраднеш, няма къде да се скриеш, а така или иначе няма много за крадене. Моралният проблем идва с развитието и разширяването на обществата. Постепенно религията преминава в нещо, което да бъде като съвест на хората. Ако откраднеш плод от дърво, което е чужда собственост, ще бъдеш наказан от еди кой си бог – такива неща.
Правилно ли е да кажем, че някои религии са по-напреднали от други, или подобно твърдение би било прекалено пристрастно?
– Истината е, че вярванията еволюират. Някои произлизат чак след като писането е открито. Не бих казал, че това ги прави по-добри. От друга страна, с развитието на цивилизациите, някои хора са разширили моралния си хоризонт. Хората започват да разсъждават и да стигат до извода, че „не само членовете на тяхната група заслужават да бъдат третирани правилно”. Понякога моралния прогрес е бъркан с религията. А те не са свързани. Религията е нещо, свързано със собствения интерес. Моралният прогрес е бил открит, макар че сега го приемаме за даденост. Фактът, че хора от различни раси и говорещи различни езици, заслужават да бъдат уважавани е нещо, което хората постепенно са осъзнали.
Кои са най-интересните исторически факти, които открихте, докато изучавахте различните вярвания?
– Не съм в състояние да ги изредя изведнъж, но например – какъв човек е бил Исус Христос. Действителната личност. Хората се опитват, започват да разбират, че евангелията не са толкова надежден източник на информация. Там доброто е преувеличено, а лошите страни – замаскирани. Имало е момент, в който Исус нарича една жена куче, защото не е еврейка. Осъзнаването, че любовта е над етническите различия, датира още от Римската империя, преди Исус. Ако бях вярващ християнин, може би щях да бъда разочарован от това, че Исус не е казал всичко, което пише, не е бил толкова идеален. А посочих Римската империя, защото с разширяването й, това общество, хората разбират, че любовта прескача етническите граници. Това е по-скоро естествен исторически път. Не е правилно да се смята, че ако един човек не е бил казал дадено нещо, ние няма как да го знаем. Например, че без Галилей, още щяхме да мислим, че Земята е плоска. Човешката история дава естествен път на знанието.
Трябва ли моралът да се развива без вярата?
– Моралният прогрес е необходим, за да бъде спасен света. Не трябва да се пречупва моралът на хората винаги през призмата на религията. Това, че хората трябва да се приемат един друг, не е свързано с религията. За да се развиваме от морална гледна точка, не е необходима религията. Да, някои неща, свързани с различните религии са важни, но толкова. Един човек може да бъде добър, знаещ и религиозен в същото време. Има религиозни доктрини, които са много важни, има и такива, които, за доброто на света, е добре моментално да бъдат унищожени. Говорим за неща от типа на моя Бог е по-добър от твоя, ако не вярваш в моя Бог, не можем да вършим работа заедно, аз трябва те убия и подобни глупости. Има и още нещо – не е необходимо да имаме една религия. Това, което се изисква, е толерантност към другите религии. Както казах, има положителни неща, като например, че Бог обединява хората. Но нищо от религията не е крайно необходимо, задължително, за развитието на човека.
Може ли научната гледна точка да бъде съчетана с тази на вярващите?
– В своя произход, религията е правила това, което прави науката днес. Придава смисъл на света. Науката просто е оборила нещата, които са били грешни. Очевидно няма човекоподобни създания, които определят какво става. Аз не съм от хората, които отричат за конфликта между наука и религия. Напротив, има конфликт. Въпросът е съпоставима ли е науката с религията, в нейния най-органичен и начален вид. Според мен, отговорът е да. Съгласен съм, че има естествен, морален ред, който движи света. А това е съвсем близко до религията.
Кажете вашето мнение за развитието на медиите, тяхната роля?
– Стигнал съм до тази възраст, в която медиите започват малко да ме плашат. Когато човек мине определена възраст, започва да си задава въпроси като „необходимо ли ми е всичко това?”. Не съм се предал. Появи се „Фейсбук”, присъединих се. Появи се „Туитър”, там също следя какво се случва. Колкото повече остаряваш, толкова по-притеснен ставаш относно ситуацията около социалните мрежи. Има обаче друг, по-важен проблем, който стои над това на каква възраст съм и т.н. Това е, че интернет, а сега и социалните мрежи, карат хората да се обособяват на групи. Това, което правят, е да влизат в техните си сайтове, блогове, общества и т.н. и се интересуват само от тях. Така групите се затварят в собствената си черупка. Интересно е да се разсъждава относно това, не връща ли интернет хората към племенните общества. Не е нещо, което ще определи дали ще бъде спасен света, но все пак е важен проблем.
„Еволюцията на Бог” тук
