Лира Литературно-рекламна Агенция
“Не мисля, че представителната демокрация, поне в сегашната си форма, има особено светло бъдеще. По същия начин както тоталитарният държавен социализъм си изживя времето, след като показа несъстоятелността си. Мисля, че бъдещето принадлежи на многообразни форми на пряката демокрация. Демокрацията по дефиниция е участието на хората във взимането на решения, които засягат живота им. Пряката демокрация дава възможност на членовете на обществото да се самоуправляват без посредничеството на бюрократи и политици.”
Това каза в интервю за dnevnik.bg писателят фантаст Валентин (Вал) Тодоров. Той е и режисьор и съосновател на „Индимедия – България“, след 1991 г. живее 20 години в САЩ, а от година – в България. Участвал е в множество протести, сред които на движението „Окупирай“ в Тампа, Флорида, както и у нас.
“Основен катализатор в тези протести е именно недоверието, отхвърлянето и дори ненавистта към политиците, партиите и въобще механизмите на „правене на политика“, коментира Тодоров по повод протестите в България.
Според него “управлението на корумпирани политици и отчуждението на народа от взимането на решения, засягащи директно икономическото му и социално благоденствие, независимо при коя партия или коалиция, неизбежно води до гражданско недоволство. Разбира се, много по-важният въпрос е какво става след това. Дали се стига до фазов преход в качествено ново състояние на системата, или просто след изпускане на клапана на социална нагнетеност и подмяната на едни лица във властта с други подобни системата се връща към блатния си хомеостазис”.
“Поради същността на политическите и икономически механизми в сегашната система политиците са и трябва да бъдат корумпирани. Ако не хвърляш огромни суми пари, няма как да се окажеш във властта. А тези пари идват от богати донори, чиито интереси трябва да се защитават, когато вече си на власт, макар че тези интереси не съвпадат по никакъв начин с тези на избирателите. В представителната демокрация парите на местни и международни корпорации, банки и свръхбогат елит управляват решенията на законодателната и изпълнителната власт, а не волята на населението. Тъй наречените народни представители са всъщност единствено представители на тези, които поръчват музиката, а не на широката публика”, казва авторът.
Той вижда бъдещето така: “В едно истински демократично общество няма да има нужда от професионални политици, нито от представителна демокрация.
Няма нужда от лидери и йерархия. Отстоява се колективната свобода, а не само индивидуалната. Общество, базирано на принципите на пряката демокрация, представлява самовъзникваща и поддържащата се мрежа от автономни общности. Решенията се взимат от цялата общност или асамблея. Задачите се делегират на индивидуални или групови изпълнители, които нямат власт и не водят никого към светлото капиталистическо бъдеще, а си вършат работата, защото иначе ще бъдат отзовани. Решенията биват взимани отдолу, а не сведени отгоре. При пряката демокрация участието във взимането на дадено решение е пропорционално на степента, в която си засегнат от него”.
