“Шерлок Холмс е девствен. Еркюл Поаро е пуритан. За мис Марпъл се вижда, че е категорична “Афродита”. Едно може да се каже със сигурност – великите английски частни детективи не са го правили.” Така започва статията на Кристофър Уолъс в сайта salon.com. Той си задава въпроса какво са имали сър Артър Конан Дойл и Агата Кристи против секса.
Конан Дойл – един супермен на Викторианската епоха с фройдистки апетит към кокаина, изгражда образа на Холмс като студен и неподатлив на телесни изкушения. “Той никога не говореше за нежни страсти “, пише за него другият герой от прословутата двойка – д-р Уотсън. Според автора на статията Холмс е първият и най-значим асексуален герой в британската литература. Следващият е Поаро.
Чудно е, че героите са описани като едва ли не роботи. Същото не може да се каже за писателите, които са ги създали – и Конан Дойл, и Кристи са се женили повече от веднъж и са имали деца. За разлика от героите на Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет, Холмс и Поаро никога не са се увличали по фаталните жени, които се тълпят около тях. Двамата са суетни, арогантни и самолюбиви. Сякаш са имунизирани срещу секс.
Дейвид Съчет – най-сполучливият интерпретатор на Поаро, казва: “Мнозина мислят, че той е гей. Но не, той определено не е. Просто не се интересува от секс”. Това очевидно е свързано с особената екстремна кондиция, която двамата герои постигат, за да използват “сивите си клетки”.
Ако все пак произведенията на Конан Дойл и Кристи се подложат на внимателно изследване, несъмнено излизат изречения, описващи увлечението или най-малкото възхитата на двамата детективи от фатални героини. Те обаче никога не се поддават на това, жертвайки желанията си в името на по-висше общо добро – разкриването на престъпления. Може да се каже още, че на моменти проличава желанието им за секс, но то е невъзможно заради причини от естетическо, възрастово, здравословно или хигиенично естество.
Елементарно, нали?