Начало / Интервюта / Силвия Томова: Не съм допускала, че ще посегна на личността на Свети Георги

Силвия Томова: Не съм допускала, че ще посегна на личността на Свети Георги

Силвия Томова е автор на два сборника с разкази – „Добър ден, Р”, „Черни маслини и двама мъже” и романа „Кожа. Носител е на първа награда от Националния конкурс Рашко Сугарев (2007) и приза „Книга на годината” на академия „Либер” (2010). Нейни разкази са превеждани на полски, хърватски и беларуски. „Тит от Никомедия” е вторият й роман, който излезе в края на 2012 г.
––––––––––

Какъв път измина, за да стигнеш до написването на „Тит от Никомедия“?
–    В рамките на шегата ще отговоря на този въпрос с една мъдрост от свещените книги „Неведоми са пътищата…”. Никога не съм искала да напиша роман, провокиран от историята, а още по-малко от историята на древен Рим. Не съм допускала, че ще посегна на личността на Свети Георги и ще опитам да разкажа неговата история по свой начин, много по-различен от образа, който познаваме от мита, от житията му, от представите, които са ни втълпявали всевъзможни институции – от училището до църквата. Но… така се случи. Изведнъж осъзнах, че мога да разкажа за Георги и император Диоклециан, по чиято заповед той е убит, провокативно, от необичаен ъгъл, като сблъскам тези два коренно различни характера, тези два свята и чрез образите им да опиша двете страни на онази епоха. Едната – това е езическият свят, който си отива, но в лицето на Диоклециан с достойнство, и другата – на християнството, което стъпва в Европа след гонения, страховити мъчения и буквално десетилетие след саможертвата на един от най-ярките великомъченици, почитан по-късно и от мюсюлманите.

В тази книга обаче ти правиш една панорамна снимка на епохата, покрай образите на двамата главни герои… Разбираме, че това е период на разпад на ценности, на граждански смутове, на изключителни политически интриги…
–    Когато вече бях намерила грубите рамки на тази история, се наложи да се запозная по-сериозно и много по-детайлно с епохата. Осъзнах, докато за пореден път препрочитах историческите извори, а и житията на светците, че хората, които са живели тогава почти не се различават от нас, съвременните хора. И тогавашните, но и днешните хора, сме изправени на границата между два свята. И тогава, и сега, хората се чувстваме разколебани, вярата ни в ценностите на предците е поставена на изпитание. Това, в което ни налагат да вярваме, не ни е присъщо, не го познаваме, но насила сме принудени да се подчиним на новите порядки… И това се отнася не само до духовната, а и до икономическата и политическата сфери. Човекът от късната античност се е сблъсквал със същите проблеми,  с които и ние, но за онези хора е било хиляди пъти по-драматично, защото понякога насила те са били карани да се подчинят на божество, което не познават, на нещо, което е било в абсолютно противоречие с всичко познато, с целия им свят.

Текстът ти разисква облика на  властта. Мислиш ли, че споделянето й, доверяването на съмишленици обезсилва и това, което историците изтъкват като преимущество в управлението на Диоклециан, е всъщност негова слабост?
–    Докато писах романа, се натъкнах на изключителни противоречия по отношение на образа на Диоклециан. В църковната история той е описван като абсолютен тиранин, един от най-свирепите диктатори в богатата иначе галерия от гонители на християнството. Но той, оказа се, е един от най-големите реформатори на Рим. Разделя империята на две, управлява със съуправител, посочва хората, които ще ги наследят, реформира армията, прави опит за икономическа реформа. Той е един от последните и най-мощни езически владетели на тогавашния свят, който се опитва да съхрани империята от разпада и в този смисъл е логично да предприеме действия и срещу християните. В онези времена това са били хора извън закона, хора, които са рушали храмове, които не са се подчинявали на властта и с това са застрашавали сигурността. Така че, по-скоро бих казала, че от гледна точка на държавността Диоклециан е следвал с уверена стъпка своята мисия и последвалите гонения са били не само логични, а и наложителни. Онзи свят си е отивал, а Диоклециан прави последния, в неговия случай, трагичен опит да го спаси.

Описваш един силен човек, но в твоето повествование той е оставен да се бори сам със себе си…
–    Това е съдбата на всички хора, които изпреварват времето си. В икономическата наука, например, Диоклециан се сочи за един от тези умове, определили хода да историята почти до индустриалната епоха. Някои негови реформи оцеляват дотогава. Един такъв ум трудно се е вписвал в своето време… А освен това, по ирония на съдбата, най-близките му хора приемат християнството. В галерията от светци църквата почита неговата съпруга Св. Александра и неговата дъщеря Св. Валерия. Представете си какво е било в сърцето на този човек, който отгоре на това се е издигнал до императорския трон, благодарение на това, че е бил блестящ военачалник, изключителен командир на конницата и пехотата. Бил е голям стратег, и голям самотник… Впрочем, какъвто е всеки един голям политик и държавник.

Тит е един от най-любопитните образи, които съм срещала досега в книга на български автор. Този скулптор манипулира въображението по начин, който ни кара да се чудим, статуя или реален император вае?
–    Тит, който е главният герой в романа, се опитва да разкрие човешката страна от образа на Диоклециан. Измислих този герой, за да покажа, че в онази страховита епоха на непрестанни войни, е имало творци, които въпреки всичко, което се случва наоколо, са успели да съхранят човешкия си образ… Именно такива хора, като Тит, като творците, пренасят ценностите на единия свят в другия. Със силата на своя талант, със стремежа към съзидание, с паметта.

Искаш да кажеш, че Тит, хроникьорът и творецът, че хора като него могат да променят света?
–    Не, нищо такова не се опитвам да внуша. Казвам, че само благодарение на творците можем да погледнем в миналото, а и в бъдещето, с друго око. Скоро след епохата на Тит статуите рязко са се променили, като са отстъпили място на барелефите… В този смисъл Тит, също като Диоклециан, е представител на един изчезващ вид. Тогава новата религия е повлияла остро и ощетяващо на изкуството…  Живият разказ на Тит възкресява един свят, който дори самият Тит не знае, че ще изчезне…

Какво са писмата му всъщност и защо избра епистоларната форма, не е ли много удобно така-монологът не предполага отговор, буди сантимент, автоматично съчувствие ако щеш, безусловно приемане…
–    Писмата са просто похват, с който исках да внуша повече автентичност. А и писмата на Тит в един момент се оказват тайна книга, в която читателите могат да намерят код… Но нека това е тайната за всеки, на когото му предстои да се докосне до този роман.

Разкажи защо вкара образът на Балаш ? Приписа едно чудо тук, а сякаш  го отне от Св.Георги – не мислиш, че критиката ще съзре в последния тотално оскверняване на християнския мит?
–    Балаш е вторият измислен герой в романа. Там той е представен като човек, който губи паметта си. Нещо като антипод на Тит. И като изгубил паметта си, той и съвсем естествено е припознат от християните в Никомедия като втори Христос. Исках да направя образа му смешен, но не се получи. Балаш е и този, който в моя прочит на историята, дава чашата с отрова на Диоклециан… Също както християнството подронва езичеството, изритва го от арената на Европа. А що се отнася до образа на Георги… Не мисля, че митът за него е осквернен. Освен ако под оскверняване не разбирате това, че съм изхвърлила змея от неговата история. Шегувам се. Георги е описан такъв, какъвто и според мен е бил възприеман в онази епоха и от езичниците. Логично е за тях той да не е светец, а престъпник и предател. Митът за него се поражда далеч след неговата смърт и във време, което е извън полето на романа.

Тепърва ще има много дебати около тази книга. Кога е официалната премиера?
–    Не зная дали ще има дебат, но ако романът предизвика размисъл, ще се радвам. Премиерата на „Тит от Никомедия” е на 7-и февруари, четвъртък, от 18.00 часа, в Софийска градска художествена галерия. За романа ще говорят проф. Стоян Денчев, проф. Христо Матанов и журналистът Георги Тошев. Предварително им благодаря, че се съгласиха да говорят за тази книга.

Интервюто взе Людмила Еленкова

„Тит от Никомедия“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

add1-insights-michele-frolla

Писателите учат по-лесно чужди езици

Биографиите на известните показва, че те са и полиглоти Умението да пишеш се свързва и …