Али Агджа твърди в новата си книга, че върховният лидер на Иран аятолах Хомейни лично му е наредил да застреля папа Йоан Павел ІІ, съобщи БГНЕС, позовавайки се на Асошиейтед прес.
Турският терорист, който непрекъснато променяше версията си за това, кой му е наредил да убие светия отец, пише за иранската връзка в „Те ми обещаха рай“. Книгата излезе вчера в Италия.
В нея Агджа описва как е бил трениран от силите на Хомейни в Иран след бягството си от турски затвор. Аятолахът лично му е заповядал да убие папа Йоан Павел ІІ в името на Бог.
Агджа направи неуспешния опит за атентат на 13 май 1981 на площад „Свети Петър“ в Рим. Броени минути след ареста му той заяви, че е действал сам. По-късно Агджа обвини България и съветските тайни служби КГБ, че стоят зад атаката, но след време се отрече от тази версия, подчертава Асошиейтед прес.
БГНЕС припомня, че Мехмет Али Агджа беше освободен от затвора на 18 януари 2010 след като прекара почти три десетилетия зад решетките. Адвокатът му Йълмаз Абасоглу заяви тогава, че Агджа иска да пътува до Ватикана, за да види гроба на Йоан Павел II и да се срещне с наследника му папа Бенедикт XVI.
Агджа беше 23-годишен активист на известната крайнодясна организация „Сивите вълци“, укриващ се от турското правосъдие по обвинения за убийство, когато изникна от тълпата на площад „Свети Петър“ в Рим на 13 май 1981 г. и стреля по главата на Римокатолическата църква. Йоан Павел II беше сериозно ранен в стомаха и Агджа прекара следващите 19 години в италиански затвори. Мотивите за нападението остават обвити в мистерия. Агджа заяви, че атаката е била част от божествен план и често даваше противоречиви изявления, като многократно променяше версията си, което накара следователите да започнат десетки разследвания. Обвиненията, че СССР и България стоят зад опита за убийство никога не бяха доказани. През 2000 г. Италия помилва Агджа и го екстрадира в Турция, където той беше обвинен за убийството на известния журналист Абди Ипекчи, за два въоръжени грабежа и бягство от затвора. Всички тези престъпления са били извършени през 70-те години на миналия век. Папа Йоан Павел II прости на Агджа за нападението, когато го посети в затвора през 1983 г. В книгата си „Спомени и идентичност“ той написа, че е убеден, че опитът за убийство е бил планиран и поръчан и че Агджа е бил просто марионетка. Турските власти освободиха Агджа през януари 2006 г. след съдебна грешка, но го арестуваха отново след осем дни, когато съдът постанови, че намаляването на присъдата му въз основа на законите за амнистията и поправките в Наказателния кодекс, не е изчислено правилно. В различни писма от затвора Агджа подхрани опасенията, че страда от психическо разстройство, пишейки, че е вторият Месия, обяви планове да напише „идеалната Библия“ и изрази желание да замине за Афганистан, за да убие лидера на „Ал-Кайда“ Осама бин Ладен.
В атентата срещу папа Йоан Павел ІІ Али Агджа замеси името на България и на трима български граждани – Сергей Антонов, дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов. Антонов по това време беше служител на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той бе защитаван от най-големите италиански адвокати. Процесът се превърна в едно от знаковите събития по време на Студената война и с него бе сложено началото на кампанията за „българската връзка“, в която западните страни обвиняваха тогавашния режим в страната ни, че подкрепя тероризма. Сергей Антонов бе освободен поради липса на доказателства и се завърна в България за Великден 1986 г. – на 1 април. Здравето му обаче бе съсипано. Известно време продължи да работи на куриерска длъжност в БГА „Балкан“, след което бе пенсиониран по болест. При посещението си в България папа Йоан Павел ІІ заяви, че никога не е вярвал в участието на България в атентата. Сергей Антонов почина на 1 август 2007 г. на 59-години, броени дни след като бяха освободени от либийския затвор българските медицински сестри и палестинския лекар, обвинени несправедливо за заразяване на деца с вируса на СПИН.
27 години след неуспешното покушение срещу папа Йоан Павел ІІ бившият президент на СССР Михаил Горбачов отрече каквато и да е отговорност на социалистическия лагер за „изстрелите на площад Свети Петър“. „Що се отнася до изстрелите на площад Свети Петър, никога не съм имал и нямам никаква информация за участие на КГБ в този срамен акт. Също така не ми е известно нищо за прословутата „програма от шест точки“, разработена срещу Ватикана и лично срещу папата“, заявява Горбачов. На заседанието от 13 ноември 1979 г. – свръхсекретно заседание, на което била обсъждана загадъчната „програма от шест точки“, съдържаща мерки срещу Ватикана, са посветени много книги: „Папа Йоан Павел II“ на Тед Шулц, „Негово Преосвещенство“ на Карл Бърнщайн и Марко Полити, „Черната книга на КГБ“ на Кристофър Андрю и Василий Митрохин. Авторите, признати на международно равнище, никога не са говорели за доказателства, сочещи реалното съществуване на заповед за физическото отстраняване на папа Йоан Павел ІІ. В това заседание заедно с най-висшето ръководство – Брежнев, Черненко, Андропов, Чебриков, Суслов, Кириленко, Пономарьов, участва и младият, но вече авторитетен Горбачов