„Най-богатият човек във Вавилон” е най-известната книга в света, когато става дума за пари. От десетилетия тя е със статут на бестселър, издавана и превеждана на стотици езици. В България обаче е малко позната. Публикувана е, но моментално е спирана заради пренебрегването на закона за авторските права. Новото издание всъщност е и първото лицензирано българско издание.
Легендарната книга Джордж С. Клейсън е публикувана за първи през 1926 г. Въпреки това вече близо век Вавилонските притчи са актуални и днес и са задължително четиво независимо от възраст, пол и образование. Защото историите за лихвари, търговци, бедняци и богаташи помагат на читателите да разберат принципите за натрупване, контролиране и умножаване на парите. Книгата е пътеводител във финансовия свят за онези, които се чувстват несигурни в него, но могат да бъдат полезни и на опитните съвременни инвеститори, а принципите, които движат парите, са винаги едни и същи.
Тайната на огромната популярност на този бестселър е в това, че съдържа древни и проверени правила на финансовия успех. Книгата съдържа и ключа за постигане на богатството, учи как да планираме нашите икономически възможности, да печелим пари, да инвестираме и да умножаваме натрупания капитал, да разбираме тънкостите на банковата и финансовата система.
Известните „Вавилонски притчи“ на Клейсън са помогнали вече на стотици хиляди читатели да станат самостоятелни хора.
ОТКЪС
Запомни, че всяка спестена жълтица е като роб, който работи за теб. Всяка медна монета, спечелена от тази жълтица, е нейно дете, което също може да ти служи. Ако искаш да забогатееш, спестеното и неговите деца също трябва да ти носят печалба. Всичко това щети помогне да постигнеш лелеяното изобилие. Сигурно си мислиш, че съм те измамил и, че думите ми неса достатъчна отплата за безсънната ти нощ, но, ако имаш достатъчно ум в главата, ще разбереш, че всъщност те възнаграждавам хилядократно. Запомни: винаги заделяй за себе си поне една десета от спечеленото, колкото и малка да е заплатата ти! Разбира се,нищо не ти пречи да заделяш повече, стига да можеш да си го позволиш. Първо плащай на себе си! Не купувай дрехи и сандали, които не можеш да платиш от парите, които ти остават, след като си отделил достатъчно за храна, благотворителност и дарове за боговете, чрез които да изкупиш греховете си. Богатството е като дървото – израства от семенце. Първата спестена медна монета е семенцето, от което ще израсне твоето дърво на богатството. Ако го засадиш по-скоро, по-скоро ще израсне и дървото. Ако редовно наторяваш и поливаш това дърво чрез редовни спестявания, скоро ще имаш възможност доволно да се изтягаш под сянката му. Алгамиш не каза и дума повече. Взе си плочките и си тръгна.
Дълго размишлявах върху онова, което чух от него, и прецених, че той има право. Реших да приложа на практика съветите му. От всяка заплата отделях по една от всеки десет медни монети и я скривах на тайно място. Може би няма да ми повярвате, но парите ми стигаха като преди, когато не спестявах. Само че, когато натрупаната сума нарасна, все по-често се изкушавах да я похарча за приказните стоки, които търговците докарваха с камили и с кораби от далечни-те земи на финикийците. Обаче винаги се въздържах.След дванайсет месеца Алгамиш отново дойде при мен и попита:
– Синко, през цялата година оставяше ли за себе си най-малко една десета от спечеленото?
– Да, учителю – отговорих гордо.
Той широко се усмихна:
– Браво на теб. И какво стори със спестеното?
– Дадох го на тухларя Азмур, който ми каза, че
ще предприеме дълго пътуване по море и от град Тир
ще купи най-редките скъпоценни камъни. Като се
върне, ще ги продадем на много по-висока цена и ще
си поделим печалбата.
– Глупак!
„Най-богатият човек във Вавилон” тук