Лира Литературно-рекламна Агенция
През 1899 г., Вирджиния Улф прекарва лятото в провинцията със сестра си Ванеса и брат си Ейдрън. По онова време тя е на 17 години. Именно тогава тя пише писмо до приятел, в което засяга въпросите за имитациите и изкуствата. След много години то е публикувано в книгата „Passionate Apprentice: The Early Journals, 1897-1909”, която представя ранните й дневници и записки. Предлагаме ви откъс от писмото, представен от brainpickings.org.
„Иска ми се веднъж завинаги да престана да пиша за това как тази страна ме впечатлява – колко много си падам по отегчителността и монотонността на обикновеното. Всеки път, когато пиша в тази книга, аз се скитам из привлекателната, но непосилна задача да опиша оградите. Докато не ми писне от сърце. Въпреки това, за мен е радост да седна и да гледам безкрайната гледка и да се опитвам да я пресъздам. Репродукцията не е под въпрос.
В крайна сметка, ние сме в свят на имитации. Всички изкуства имитират, опитвайки се да кажат една велика истина, която всички да видят. Такъв е вътрешният инстинкт на човешкия звяр, да се опитва да пресъздава нещо магическо. Според мен, най-много можем да се доближим до магическото чрез мастилото. Музиката пък е най-близо до вечната истина”.
Вирджиния Улф е британска писателка, родена през 1882 г. Истинското й име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите й произведения са „Госпожа Далауей”, „Към Фара” и „Собствена стая”. Тези, както и други нейни книги, са преведени на български. Умира 1941 г.
Книги от Улф тук
