Начало / Любопитно / „Книгата като медия” от Милена Цветкова (откъс)

„Книгата като медия” от Милена Цветкова (откъс)

13. Прагматика на книжното тяло

Етимологията на феномена „книга“ от медиологична гледна точка далеч надхвърля значенията, които е олицетворявала през вековете. Днес тя е освободена да изпълнява до максимум иманентните си функции на медия. Книга е много повече от носител, пазител на думи. Книга е името на медия, делима на тяло и душа. Има моменти, в които може и да е изпразнена от оптическо съдържание (книга без текст), но никога от смисъл.
Днес книгата обитава две пространства – материално и виртуално, и те ѝ привнасят нови значения. Тя вече не отразява само материала, върху който е нанесен текстът, нито пък само носеното знание. Днес „книга“ може да бъде и вещ, предмет, уред или храна – стига да е поставена в условия за четене. Разкрепостена е да съществува като не-книга и като анти-книга, като имитация и симулация. От строго книговедска гледна точка, когато говорим за прагматика на книгата (в смисъла на нейната вещност и предметност), имаме предвид квазифункции. Но от медиологична гледна точка вещността и предметността допълват същността на книгата като медия.

13.1. Книгата като вещ

Чисто формално признание за книгата като вещ открихме още при опита за ново дефиниране на медията „книга“.
Книгата е вещ от първа необходимост. Това показва включването ѝ в списъка на несеквестируемите вещи или вещите, които не подлежат на изземване от съдия-изпълнител (частна собственост на длъжника, „спасена“ от запор и публична продан). Това са вещи, без които човек, бил той и длъжник, не може да живее .
Книгите са вещ от първа необходимост – особено за писателите. Отражение на психическата драма след отнемането на тези вещи откриваме в изповедите на Оскар Уайлд, издадени под заглавието „De Profundis: Глас от бездната“. Ето какво пише той за личната си библиотека, иззета от съдия-изпълнител: „Всичките ми вещи бяха разпродадени: картините ми на Бърн-Джоунс, моите Симеон Соломон, моят порцелан, моята библиотека, моята колекция от книги, подарени ми от почти всеки поет на моето време, от Юго до Уитмън, от Суинбърн до Маларме, от Морис до Верлен; красиво подвързаните издания на творбите на майка ми и баща ми… а загубата на моята библиотека е загуба, непоправима за един писател и най-болезнена от всичките ми материални загуби“ . Домашната сбирка от книги е условие за психическо равновесие и емоционално здраве не само за писателите, а и за всеки човек по условието на неговата априорна социалност. Ще припомня само, че на Световния ден на книгата през 2005 г. генералният секретар на Международната асоциация на книгоиздателите Коитиро Мацуура призова света да изпраща помощи за пострадалите от цунами в Югоизточна Азия именно във вид на книги.
Номинално книгата притежава всички характеристики на „вещ“.
Понятие за вещ и класификация на вещите . Книгата може да се идентифицира и в юридическия смисъл на вещ и в юридическата класификация на вещите.
Вещите са предмети от материалния свят, които 1) представляват ценност за човека, 2) способни са да удовлетворяват потребности, 3) могат да се използват за обмен. Вещта в юридически смисъл е обект, върху който може да се оказва влияние, д а се управлява (да се присвои, контролира, оцени, превърне в предмет на размяна или стокооборот).
За да се признае за вещ, и книгата трябва да отговаря на три изисквания: материалност, самостоятелност и способност да задоволява правнорелевантни интереси, т.е. да може да бъде обект на вещни права.

Класификация на вещите
1. По степен на участие в обществен оборот – според римското право са два вида: res mancipi – манципируеми, и res nec mancipi – неманципируеми, т.е. представляващи ценност за всички или не; според гражданското право са три вида: в свободно обращение; с ограничен режим; извън гражданско обращение или недостъпни: държавна собственост или посветени на боговете – res sacrae (храмове, богослужебни принадлежности), res religiosae (вещи, посветени на култа към мъртвите), res sanctae (вещи под особената закрила на боговете).

2. Движими (res mobiles) и недвижими (res immobiles) вещи – на база на естествените им свойства, в зависимост от трайната им свързаност със земята. Недвижими вещи са обектите, чието преместване без ущърб на предназначението им е невъзможно.

3. Родово и индивидуално (единично) определени вещи – родово определени са вещите, характеризирани с мерки, тегло, брой, всички вещи от даден род, марка и т.н., т.е. заменимите. Индивидуално определените вещи са всички недвижими вещи и всяка вещ, която е уникална, единствена по рода си и незаменима (гибелта ѝ води до безвъзратна загуба за собственика), включително обвързани с култ или религия (res sacrae, res religiosae и res sanctae).

4. Потребими и непотребими вещи – потребими са вещи, които при първата си употреба се унищожават (престават да съществуват) или отчуждават – пари, храни, г ориво; к оито в п роцеса на експлоатация (по правило са за еднократно използване) напълно губят потребителските си свойства или се преобразуват в качествено друга вещ (строителен mатериал става част от сграда или част от почвата). Непотребимите вещи дълго време съхраняват потребителските си свойства и ги губят постепенно (амортизират се) – всяка недвижима вещ, а също и много движими вещи като автомобил, мебел, телефон, компютър, книга и др.

5. Делими и неделими вещи – делимите могат да се разделят, без това да повлияе отрицателно върху стойността им (поземлени имоти, вещи, които могат да се броят, мерят или теглят).

6. Основна вещ и принадлежност – основната вещ има самостоятелно значение, а принадлежността е предназначена да обслужва основната вещ.

7. Плодове – естествени (природни) и човешки (културни) плодове.

8. Естествени и изкуствени вещи (в зависимост от произхода и начина на възникване) – естествени вещи или природни ресурси са съществуващите като част от природата независимо от дейността на хората; свързани с естественото състояние на природната среда (имат естествен произход) и имат трудно възстановим или невъзстановим характер; природните ресурси имат първичен и определящ характер спрямо създадените от човека вещи, тъй като са основата на производствената и всяка друга човешка дейност. Изкуствени вещи или творения на човека са създадените в резултат от човешката дейност във връзка с целенасоченото задоволяване на определени човешки потребности; този вид вещи са продукт от дейността на хората (имат социален произход), които упражняват известен контрол върху тяхното възникване и съществуване.

9. Според римското право (Институциите на Гай) – телесни (res corporals, до които можем да се докоснем, вкл. и собствеността – трите вида собственост в съвременното право са: движими вещи, недвижими вещи и интелектуална собственост; интелектуална собственост са творенията на човешкия ум, в опростен вид се отнася до информация, която може да се овеществи едновременно в неограничен брой копия в различни точки на света) и нетелесни вещи (res incorporales, абстрактни, до които не можем да се докоснем – облигациите, наследяването, плодоползването и др., имущественото право).
Като имаме предвид метаморфозите на книгата от трите периода на биографията ѝ (предгутенбергова, Гутенбергова и пост-Гутенбергова), също и нейната двуделност на книгата като форма и като съдържание, както и целия спектър на преображенията на книгата като тяло, установяваме, че книгата може да бъде вещ във всички девет групи по юридическата класификация на вещите.

Вещността при книгите от гледна точка на рецептивната естетика не е непременно с негативна конотация. Вещността се оказва дори семантично определящ и разграничаващ признак на литературното и нелитературното произведение. Според „семиологията на естетическия обект“ на Ян Мукаржовски литературната творба е знак-посредник между автора и потребителя на естетическия продукт. Но един от основните белези на художественото произведение, по който то се различава от нехудожественото, е обстоятелството, че то въздейства на индивида като предметите и явленията от реалния свят и по силата на това въздействие художествената творба се разглежда не само като знак, но и като вещ .

Теорията на комуникациите дори поставя вещността като иманентна характеристика на книгата – тя е овеществен носител на социална памет. В контекста на медийната археология (параграф 5.1.) стана ясно, че овеществената (изкуствената) социална памет съществува във физическия хронотоп (астрономическото време и геометричното триизмерно пространство) и принадлежи към материалната култура. Овеществените носители на социална памет са документите, артефактите (символен документ) и усвоена природа (култивирани природни обекти) и всички те могат да бъдат форматирани като „книга“.
В медиологичния спектър на книгата като тяло поставихме проекцията ѝ като вещ в две модалности: като предмет и като символ и метафора. И двете модалности са основополагащи в прагматиката на книгата като медия.

„Книгата като медия”  тук

Прочетете още

217552_b

Стратегии за спечелване на пари от всички лотарии в България, Европа и САЩ

През последните няколко години наблюдаваме бум на лотарийните игри, които се предлагат на българския пазар. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *