Лира Литературно-рекламна Агенция
Къде отива Александър Солженицин, след като през 1974 г. е изгонен от СССР? При Хайнрих Бьол, при своя приятел, колега, съидейник. И това не било случайно. Германският писател бил широко известен дори в Съветския съюз заради дълбокия си хуманизма, честност и реализъм.
На днешния ден, 21 декември, е роден авторът на „Изгубената чест на Катарина Блум“, „Билярд в девет и половина“, „Къде беше, Адам?“,“Възгледите на един клоун“, носителят на Нобеловата награда за литература за 1972 г. Хайнрих Бьол е от Кьолн, произхожда от либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно избягва от Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.
Мобилизиран е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.
Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма.
Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).
Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието и – материално и психологическо – върху животите на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Антигероите му са фигурите, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.
Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.
В годината на Нобеловата награда за литература (1972) публикува и книга с поезия. И като поет проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът – когато го търсиш“ (1987).
Удостоен е с престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1967). Провъзгласен е за почетен гражданин на Кьолн.
Умира на 16 юли 1985 г. на 67 години.
Архивът му се намира в Кьолнската библиотека и фондация „Хайнрих Бьол“. На негово име учредена награда, която се дава за изтъкнати постижения в областта на немската литература
Книги от Хайнрих Бьол тук
