Точно преди 120 години – на 18 декември 1892 г. в театъра „Мариински” в Санкт Петербург се играе първото представление на балета „Лешникотрошачката”. Музиката е на Пьотър Чайковски, либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. По този повод днес търсачката „Гугъл” промени логото си. Славата на легендарната балетна постановка обират Чайковски, хореографите и балетистите. Затова и името на Хофман остава малко встрани.
Ернст Теодор Амадеус Хофман е немски писател, композитор, диригент и музикален критик, художник – живописец, график и карикатурист. Роден е на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг в семейство на адвокат. Пише предимно разкази, приказки и кратки новели. Сред тях по-известни са „Принцеса Брамбила”, „Избор на невеста”, „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи”, „Златната делва”, разказите от сборника „Серапионови братя” (на името на този сборник са наречени впоследствие създадени и създаващи се литературни общества из целия свят). Връх в творчеството на Хофман е романът „Житейските възгледи на котарака Мур, или фрагментарната автобиография на капелмайстора Йоханес Крайслер, изложена върху случайни макулатурни листа”. В това свое произведение Хофман за първи път в световната литература въвежда два паралелни разказа, засягащи една и съща тема.
Критиците причисляват литературното му творчество към епохата на „късния романтизъм”, което по-скоро отразява факта, че писателят се опира на романтическите традиции, но не се придържа строго към тях, а въвежда нови форми и норми, с което става един от предшествениците на следващото развитие в литературата. Шилер и Хайне, на които Хофман искрено се възхищава, се отнасят твърде пренебрежително към литературното му дело. Едва след смъртта му интересът към неговите литературни произведения се възражда.
Затова пък Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели. В Германия и Австрия това са Херман Хесе, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал; в Англия – Джордж Байрон, Чарлз Дикенс, Уолтър Скот, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл; в Северна Америка Едгар Алан По твърди, че Хофман е негов учител. В Русия е забележително влиянието върху Николай Гогол, Фьодор Достоевски (в „Дневника на писателя” Достоевски разказва, че няколко пъти е прочел пълното издание на хофмановите съчинения на руски, след което ги е прочел в оригинал), Михаил Булгаков (в романа си „Майсторът и Маргарита” той пряко преразказва случки, описани преди това в разказите на Хофман); във Франция неговото влияние изпитват Оноре дьо Балзак, Теофил Готие, Алфред дьо Мюсе, Шарл Бодлер; у нас – Николай Райнов. Може да се твърди, че Хофман е предтеча на литературния жанр, известен днес като „фентъзи”.
Предполага се, че Чайкойвски пише „Лебедово езеро” като взаимства от текст на Хофман. В музиката хофмановите произведения стоят като сюжет също и при Роберт Шуман – „Крайслериана“, „Жизел“ на Адам, „Копелия“ на Лео Делиб, творби на Бузони и Паул Хиндемит. Разказът „Майстор Мартин-бъчваря и неговите калфи” вдъхновява Рихард Вагнер за либретото и операта „Нюрнбергските майстори-певци“. Вагнер създава по текст на Хофман и операта „Летящият холандец“.
В България след 1944 г. е Хофман е смятан за реакционер. Едва през 1972 г. е издаден един том със заглавие „Музикални новели“. Най-значимото представяне на Хофманови произведения е изданието „Избрани творби в два тома“ (1987) на изд. „Народна култура“, съставено от Недялка Попова.