7 причини, заради които си заслужава да си писател

03.12.2012 Автори

Да бъдеш професионален писател е интересен житейски път – нещо като подобрена версия на философ. На пръв поглед изглежда супер – изкарваш си хляба като пишеш за собствените си интереси. Джейсън Пинтър, автор на трилъри и журналист, публикува текст в huffingtonpost.com, в който откроява 7 причини, заради които си заслужава да се захванеш с писане. За да ни напомни обаче, че ситуацията не винаги е розова, Пинтър отбелязва и техните антиподи.

1. Първият чек. Чувството е невероятно. Когато на мен ми платиха за първи път, не беше в пари, а под формата на намаление в ресторант. Доколкото си спомням, дори не покри вечерята ни с тогавашната ми приятелка, но се чувствах сякаш ходя по облаците. Антипод: Първият отказ. Полагаш толкова труд, а накрая ти късат сърцето.

2. Наемане на агент. След първия ми роман, който беше бедствие, написах още един. Изпратих го на 6 агента. Трима ми върнаха положителен отговор. Подписах с един от тях и продължавам да работя с него вече 8 години. Антипод: Реакциите на хората, когато им кажеш, че искаш да бъдеш писател. Стартът почти никога не е бляскав. Обикновено правиш впечатление на човек, който си губи времето.

3. Първата сделка с издателство. Издателство се съгласи да ми публикува творба от третия ми опит. Агентът ми звънна в офиса и ми каза, че ще имаме сделка за „The Mark”. Не само бях горд, че не съм се отказал, но и това беше потвърждение, че съм добър в нещо, което наистина обичам. Антипод: Когато корицата ти не става. Да, всички знаем колко гадно е, когато редактор ти звънне и ти каже, че корицата е отвратителна.

4. Имейл от фен. Когато някой отдели от времето си, за да намери имейл адреса ти (или на издателя ти), за да ти каже колко се наслаждава на творчеството ти. Едно такова писмо ти оправя целия ден. Антипод: Писмо от хейтър. Когато някой отдели от времето си, за да намери имейл адреса ти (или на издателя ти), за да ти съобщи, че за нищо не ставаш. Аз веднъж получих копие на книгата си и бележка. Един читател беше толкова ядосан, че дори беше решил сам да редактира романа.

5. Да се срещаш с читатели. Подобно на горното, но включва сърдечно ръкостискане и автограф. Писателството е самотна работа, така че връзката с останалия свят означава всичко. Антипод: Да се срещаш с луди. Писателите оценяват всеки, който е ги чете, независимо дали ги харесва. Когато обаче те следят по улицата или те спират, за да те заговорят, и не млъкват 20 минути на средата на улицата, става неприятно.

6. Когато хората посещават събитията ти. Независимо дали е премиера, промоция на скоро излязла книга или обикновено посещение на книжарница. Става като спонтанно парти за рожден ден. Антипод: Когато никой не идва на събитията. Стоиш сам в книжарницата, а компания ти прави персонала…

7. Прекрасната идея. Моментът, в който сякаш лампичка светва в главата ти. Знаеш, без съмнение, какво искаш да пишеш и как да го направиш. Антипод: Когато всеки има идея за какво да пишеш. Семейна вечеря, питие с приятели и т.н. Някой настоява, че е измислил за какво да пишеш. Ако е само един, си късметлия. Обикновено предложенията са със съдържание, еквивалент на: „В химическото чистене ми изгубиха една риза – трябва да го използваш за основа в следващата ти книга”.