Лира Литературно-рекламна Агенция
Монументалният теоретичен труд „Монтажът” на феноменалния Сергей Айзенщайн излиза на български език, като България е единствената държава в целия свят, като изключим родината на гениалния кинорежисьор и кинотеоретик, в която въпросният гениален труд се появява във възможно най-пълен вид.
„Монтажът“ е фундаментален аналитичен шедьовър, поставил началото на изцяло ново възприемане и подход не само към киното, а и към изкуството изобщо. Освен това съдържанието на книгата по особен и дори драматичен начин отразява турбулентната биография на Айзенщайн… Книгата е обемно, богато илюстрирано и внушително издание, преведено от изтъкнатия проф. Владимир Игнатовски, а художественото оформление е дело на художника Петър Станимиров.
Айзенщайн пише „Монтажът” през 1937 г. при особено драматични обстоятелства. Нито един от проектите, които предлага на кинокомпанията „Парамаунт”, не е реализиран. Грандиозният замисъл „Да живее Мексико” остава под формата на необработен и немонтиран материал, който попада в чужди ръце. Двата варианта на „Бежин луг” са разкритикувани, филмът – спрян и забранен, а единственото копие е унищожено. Срещу режисьора се води публична кампания, а по онова време това може да означава няколко неща, всяко едно от тях – доста зловещо: арест, лагер, дори разстрел… Посъветван от приятели да напусне Москва, Айзенщайн заминава за Кисловодск – град, разположен в подножието на Северен Кавказ (между Каспийско и Черно море). В тамошния санаториум усилено пише „Монтажът”, който се оформя като изповед, прикривана неумело с фрази и смокинени листа, да се измами цензурата; оформя се и като завещание, с което се обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, но и с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на самото изкуство.
Айзенщайн има редица заслуги за кинематографа. Първата от тях се случва през 1922 г. – тогава той пръв използва термина монтаж, употребяван и до днес както в практиката, така и в теорията. 15 години по-късно анализът напуска границите на екрана – за Айзенщайн монтажът е основно градивно средство на всяко истинско произведение на изкуството. Човек с изключителна ерудиция, с познания в най-различни области, не случайно е бил наричан Леонардо да Винчи на киното, той привежда многобройни примери – от архитектурата, скулптурата, живописта, музиката, поезията, белетристиката, театъра… и установява: принципите на творчеството са навсякъде еднакви, а истинският монтаж се разгръща във възприемащото съзнание.
„Монтажът” тук
