Лира Литературно-рекламна Агенция
Вчера, 24 октомври, в столичната книжарница “Хеликон – България” се състоя премиерата на дебютния роман “Хора” на Неделина Георгиева.
С бащинска загриженост Румен Леонидов представи труда на 28 годишната авторка от Карнобат. ”Денят е специален. Навършват се 83 години от рождението на Радичков. Той обичаше младите хора, сега отнякъде гледа и се радва”- каза Леонидов.
Острото перо на българския делник отбеляза още, че във време когато интелигентните четива не намират публика, е удоволствие да се види позитивна, хармонична книга, написана от уравновесен човек.
Изданието е подкрепено морално и финансово от посолството на Китай в България. Дипломати с изключително уважение проследиха премиерата и скромно приеха комплиментите на издателя Любо Козарев, чието дълго слово бе насочено предимно към тях.
“Неслучайно издателството ни се казва Изток-Запад. Ние се учим от опита на Изтока и искаме да го пренесем на Запад. Китай се грижи за традициите и без тази помощ романът нямаше да бъде възможен, защото да се издават подобни книги става все по-трудно”, подчерта Козарев. Той припомни още свои заглавия през годините, посветени на този дух. С особена гордост акцентира върху биографията на Дън Сяопин.
Авторката Неделина Георгиева, повлияна от тригодишния си престой на китайска земя, реши да бъде пестелива на думи. Тя каза само, че небето на Китай е твърде високо, и е преживяла културен шок лутайки се в търсене на една улица в Пловдив, по-голям отколкото в Пекин. Относно книгата – “чувствам се все едно сме в обща компания в ресторант и аз трябва да ви представя героите си”, с което предизвика усмивки.
Момичето обясни, че описва сблъсъка на шестима млади хора с българската действителност, която иска да ги направи по свой калъп.
”Романът е художествен текст, в центъра му са личните преживявания на един китаист и той няма претенции за документалистика по отношение на Китай, но ще се радвам, ако благодарение на него, някой реши да отиде там.”, каза Неделина Георгиева.
На въпроса защо подзаглавието е “Приказки за пораснали деца”, тя отговори простичко: “защото исках да има светъл, позитивен финал, къкъвто съдържа една приказка”.
Книжарите проявиха любопитство коя звезда я води в писането.”Чета рядко, предимно класика и бих искала да съм съизмерима с Толстой”, отвърна девойката.
Накрая Румен Леонидов я нарече “дете с характер” и й пожела да порасне в литературата и в живота без да бърза, както капката, която по китайски бавно пада.
