Лира Литературно-рекламна Агенция
На 22 октомври в Музея на модерното изкуство „Ерарта” (Санкт Петербург) трябваше да се състои спектакъла по романа „Лолита” на Владимир Набоков, поставен от режисьора и актьор Леонид Мозговой. Под натиска на общественото мнение – писмо на „казаци, студенти и учители от началните класове”, пиесата е свалена от самия Мозговой. В писмото обществениците акцентират върху греховността на Набоковата творба, позовавайки се на регионален закон, според който забранява под всякаква форма пропагандирането на хомосексуализма и педофилията. Руският сайт novostiliteratury.ru коментира, че Владимир Владимирович Набоков е бил съвършено прав, когато е говорил за несъвместимостта на „Лолита” с Русия.
Романът е написан на английски и публикуван за пръв път през 1955 г. в Париж, а след това е преведен от автора на руски и публикуван през 1958 г. в Ню Йорк. Творбата бързо придобива световна известност заради иновативния си стил и провокативността на сюжета си: разказвачът и протагонист Хумберт Хумберт започва да изпитва сексуално влечение към 12-годишната Долорес Хейз (на галено Лолита).
От 1959 до 1971 г. за съветските критици „Лолита“ става любима илюстрация на пълния морален упадък на западния свят. От 1972 до 1985 г. ъгълът, под който се гледа на романа, леко се променя. „Лолита“ се превръща в символ на мизантропия, която взема връх над писателя под влияние на упадъчното буржоазно общество. От 1986 до 1988 г. романът не е забранен, но все още не е публикуван. Критиците обичайно го оценяват от твърдите морални позиции на комунистическата идеология.
През всичките тези години обаче „Лолита” става един вид паспорт в света на елитарната литература и всеки уважаващ себе си интелектуалец познава романа. Неофициално популярността му в Съветска Русия е изключително висока.
Набоков си е давал ясна сметка как би се възприел романът в родината му. В предговора на първото руско издание той пише, че е трудно да си представи режим, независимо дали е либерален или тоталитарен, чиято цензура би допуснала „Лолита”.
В световен мащаб романът на Набоков има огромен успех и влияние през ХХ век. Терминът „Лолита“ навлиза в масовата култура като описание на преждевременно сексуално развито младо момиче. Романът е адаптиран два пъти за големия екран – през 1962 г. от Стенли Кубрик с Джеймс Мейсън в ролята на Хумберт и Сю Лион в ролята на Лолита и през 1997 г. от Ейдриан Лайн, в ролите – Джереми Айрънс и Доминик Суейн.
Списание „Тайм” включва романа в класацията си „100 най-добри романи на английски от 1923 до 2005 г.“.
„Лолита“ тук
