Начало / България / Христо Карастоянов: Аз съм най-деноминираният автор

Христо Карастоянов: Аз съм най-деноминираният автор

По традиция церемонията по официалното връчването на грамотите и почетния знак на летните номинации на наградата „Хеликон“ се състоя в столичната книжарница „Хеликон-България. Отличените автори бяха обявени в сряда вечерта от Юри Лазаров – председател на журито. Сред присъстващите бяха част от номинираните в предишните сесии.

„Няма да чета откъс от книгата, тя е пред вас.  До днес не познавах никого от журито на наградата „Хеликон“. Изненадан съм, че съм тук. Благодаря. За мен „Хеликон“ е истинската институция, но къде са националните медии, за да отразят тази церемония? Имам познати журналисти, но не споделих за събитието. Това е тяхна работа. За много хора институция са бензиностанциите, където с кафето се предлагат книги от рода на „Как да поумнея за 3 месеца“, „Как да забременея за 3 месеца“ и други подобни. Колкото за моята книга – тя е странна и аз немога да определя жанра й, просто я написах“, заяви Иво Беров – номиниран  за „Израстък“.

Вторият номиниран – Петър Маринков, разказа, че с издателя му Иван Гранитски са кръстосали цяла България, представяйки „Пролом“, но сега за първи път ще чете от книгата си. След аплодисментите издателят Гранитски възкликна: „Книгата е изчерпана. Правим втори тираж!“.

Третата номинация получи Христо Карастоянов за книгата си „Името“. Председателят на журито подчерта, че това е шестата номинация за писателя, който сутринта е пътувал към София, а след церемонията отива към гарата, за да хване нощния влак за Ямбол.
„Искам да направя две съобщения – заяви Карастоянов. Аз съм най-деноминирания автор. За мен това е чест. В ръката си държа една книга. Внесох я отвън. Тя е детска. В нея има разказ от Христо Карастоянов – моя внук. Така че – да му мисли „Хеликон“! Благодаря ви“, лаконичен беше авторът на „Името“.

Литературните четения, както и на предишните церемонии, бяха „насечени“ от великолепната китара на Венци от група „Acoustik Soul“.

Анотации на номинираните книги

„Израстък” – В тази книга се обяснява как е възникнало всичко, какво е станало с него и защо е станало. А също и какво би станало с това, което е станало, ако беше станало друго, а не то. Разказва се и за всичко, което не е станало, като се обяснява защо не е. И какво щеше да стане с него, ако беше станало то, а не онова, което всъщност е станало.
Иво Беров
Още с книгата си „Бетонната фея“ Иво Беров демонстрира причудлив микс от лирико-философски съставки, в който, ако се огледаш, можеш да видиш я болезнения лик на Кафка, я гневнотго величие на Ницше, я нордическата лудост на Хамсун. Я собствените си уплах и блян – най-вече тях.
Новата му книга е продължение на същото – още по-безмилостно, по-самотно, с повече размах.
Бойко Ламбовски
–––––––––-
Пролом” – Един железен път трябва да пресече от запад на изток младото княжество. Той освен, че ще свърже столицата с морето, ще обедини и разединената доскоро държава. Очаква се да е и врата към Русия, каквото и да означава това… Строителството му обаче е белязано от политически интриги, финансови машинации, верски предразсъдъци, които едва не го провалят. Събитията са разказани в три паралелни сюжета от три гледни точки – на послушник в манастир, на католически свещеник и на автора. Министри и придворни, предприемачи, въглищари и бараби, православни архиереи и енорийски свещеници, търговци, изполичари и най-презрени нещастници рисуват картината на обществения климат в края на деветнадесети век. Суеверия, дворцови игри, предразсъдъци, любов, омраза, вярност и предателство са двигателят на действието. То лети по ръба на историческия факт и фикцията. Заплита в интриги исторически персони. Герои и злодеи сменят ролите си, живеят и умират с еднаква страст. Чест, достойнство, наедно с низост и горделивост, бележат пътя на обновлението и просперитета, чиито символ ще е железницата. За жалост символите рядко оправдават надеждите. Поне у нас.
––––––––––––
„Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски имератор, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: „Какво би било, ако…“
Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и невъзможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.

 

Книги от Иво Беров тук

Книги от Петър Маринков тук

Книги от Христо Карастоянов тук

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

223197_b

Отрезвяваща история за България създаде наш хроникьор

И народите имат душа, напомня ни Тони Зарев Неговата „Отрезвяваща история… и други истории” работи …