Т. С. Елиът за творческата мисъл и мистичното в нея

27.09.2012 Автори

На 26 септември се навършиха 124 години от рождението на най-значимия англоезичен поет Томас Стърнз Елиът. Той е роден през 1888 г. в Сейнт Луис, Мисури, САЩ. Завършил е известния университет „Харвард”. През годините Елиът се утвърждава като влиятелна фигура в културата на ХХ век. Той е поет, критик и драматург. През 1948 г. получава Нобелова награда за литература.

Неговите „Пустата земя”, „Четири квартета” и „Любовната песен на Дж. Алфред Пръфрок” са емблематични за модернизма.

Умира през 1965 г.

В свое есе от 1942 г., наречено „Anatomy of Inspiration” („Анатомия на вдъхновението”), Т. С. Елиът разсъждава за творческата мисъл и мистичното в нея. Предлагаме ви пасаж от него, публикуван в brainpickings.org.

„Има аналогия между мистичното и начините, по които работи поезията, не го отричам. Дали тя има значение повече за студента по теология или за психолога, не знам. Аз знам, например, че някои психични заболявания, като дебилизъм или анемия, могат да помогнат в подхода към поезията. Някои пък твърдят, че тази поезия е като в инкубатор в мозъка, породена от някакъв демон или нещо подобно. На мен ми изглежда, че едно такова творчество помага на въпросния човек да се приближа към по-нормално състояние на ума. В крайна сметка обаче, докато не се счупи яйцето, не знаем какво има вътре.

Това, което се случва в такива моменти, които се характеризират с внезапно освобождаване от тежестта на притеснението и страха, които ни притискат в нашето всекидневие толкова силно, а ние понякога дори не сме наясно, че това се случва, е нещо негативно. Не е точно вдъхновение, както често си мислим, а разбиването на мощни бариери, построени от навиците. Които се възстановяват много бързо, между другото. Пречките изчезват.

Помощното чувство не е удоволствие, а по-скоро облекчение, че сме се освободили от някаква тежест. Това нарушение в ежедневния ни характер води до изригване от думи, които не можем да разпознаем като свои, защото потокът тече без всякакви усилия.

Това е много различно от мистичното. Мистичното е реализация на това, че никога няма да можеш да комуникираш с никой друг, а след него дори няма да можеш да си спомниш, какво точно е станало. А това, за което говорих преди малко, е движение, подреждане на думи върху хартия”.

Тук може да чуете и Елиът да чете известното си произведение „Любовната песен на Дж. Алфред Пръфрок”. Записът е от 1915 г.