Сюзан Колинс: Надявам се хората да са се замислили какво гледат по телевизията

16.09.2012 Интервюта

Сюзан Колинс е американска писателка, родена през 1962 г. През последните години тя нашумя изключително много с трилогията си „Игрите на глада”. Творбите бяха публикувани между 2008 и 2010 г. и се превърнаха в тотални бестселъри. Първата част беше филмирана. И трите части са преведени на български.
Колинс е написала и фентъзи поредицата за деца „The Underland Chronicles”, която съдържа 5 части, както и още 3 произведения. За хитовата си трилогия тя говори в интервю, излъчено от period5eng2d.blogspot.com.

––––––––––––––––––

Какво Ви вдъхнови да напишете „Игрите на глада”?
– Първото нещо, което ме вдъхнови за „Игрите на глада”, е древногръцкият мит за Тезей и Минотавъра. Като дете бях луда по гръцката митология, а той е един от любимите ми. Още като дете се шокирах от жестокостта в него.
Другият извор, от който съм черпила вдъхновение, са гладиаторските битки. Три елемента са необходими, за да има гладиаторски битки – безскрупулно правителство, хора, които са принудени да се бият до смърт, и популярност. Тези елементи са комбинирани в моята трилогия.
Що се отнася до нещо по-съвременно, това несъмнено са риалити форматите. Те се излъчват в цял свят. Една нощ сърфирах по телевизионните канали и по една програма даваха риалити шоу, а на следващия канал – кадри от Ирак. Тогава наистина реших да напиша книгите.

Какво смятате за излъчването на жестокост по телевизията?
– Баща ми се би във Виетнам, беше пилот. Тогава майка ми се опитваше да ме предпази, но нямаше как да не видя кадри от сблъсъците, те бяха навсякъде. Уплахата оттогава още ме държи. Убедена съм, че тези, които са участвали или са имали близки, участвали във война, изпитват същите чувства. Притеснителното обаче е, че хората, масово стават безчувствени към тези неща. Просто сме толкова затрупани от такива новини, че не ни влияят, а това не е на добре. Насилието и войните няма да свършат като дойде рекламният блок.

Имаше ли части от книгата, които се затруднихте да напишете?
– Да. Описанието на смърт е трудно. Насилие между млади хора също. Но това е необходимо за ефекта на книгата. Или даваш всичко от себе си, за да се справиш добре, или просто пишеш в друг жанр. Много по-лесно е, когато трябва да се пише за момент, в който главните герои са щастливи.
–
Бихте ли препоръчали трилогията за деца?
– Ами не. Първата ми поредица е по-подходяща. Там също има конфронтация, но е хора срещу животни. Тук е не просто хора срещу хора, а деца срещу деца. Болезнеността на мисълта деца да убиват други деца неминуемо вдига възрастовата граница.

Коментирайте отзивите.
– Надявам се хората да са се замислили какво гледат и какво се случва по света изобщо. А не просто да четат, защото историята им е развлекателна. Изглежда, че трилогията достигна до много хора. Някои свързват историята с риалити програмите, други – с безкрайния проблем за глада в някои части на света. Някои читатели дори се хванаха за романтиката. Щастлива съм, че книгите докоснаха толкова хора.

Планирахте ли „Игрите на глада” като трилогия?
– В началото бях фокусирана изцяло върху идеята за една книга – съответно първата. Когато наближих края обаче бях сигурна, че ще има продължение. Защото в края се случват неща, които трябва да продължат развитието си. Впоследствие вече планирах трите части. Но забелязах, че не е добре човек да планира толкова далече. Защото много често се случва така, че в процеса на писане разбираш, че трябва да спреш или да продължиш.

Кой е любимият Ви филм?
– Ще избера три: „Третият човек”, „Сянка от съмнение” на Хичкок и „Мостът на река Куай”.

С кой писател бихте вечеряли?
– Двама са. Единият е Луис Карол, автор на „Алиса в Страната на чудесата”, а другият е човекът, когото познаваме като Уилям Шекспир. Тогава бих могла наистина да разбера кой точно е написал тези прекрасни пиеси.

Любимата ви детска книга?
– „A Wrinkle in Time” от Маделин Ленгъл.

Трилогията на Сюзан Колинс тук