Граф Лев Николаевич Толстой – един от най-известните руски писатели и мислители, почитан като един от великите автори на света, е роден на 9 септември 1828 г. в Ясна поляна. Просветител, публицист, религиозен философ, основател на ново нравствено учение, известно като толстоизъм – това са само малка част от характеристиките на уникалния Толстой.
Трите му най-известни произведения – „Война и мир“, „Ана Каренина“ и „Възкресение“, са смятани за едни от най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература. Самият Толстой е определян и като най-великият романист в световната история.
Толстой е известен и като сложна и парадоксална личност заради неговите религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 80-те години на ХІХ век и които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. Неговите идеи за ненасилствена съпротива, изразени в книги като „Царството Божие е вътре във вас“, оказват силно влияние върху по-късните водачи на движението за ненасилие – Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. И до днес неговите последователи се наричат толстоисти.
Авторът на „Война и мир” произлиза от руския благороднически род Толстой, легендарен основоположник на който е немецът Индрис, заселил се в Чернигов през 1353 г. Неговият предшественик Пьотр Толстой става приближен на цар Петър I и се издига до поста ръководител на Тайната канцелария. Николай Толстой – бащата на писателя, е офицер, участвал в Наполеоновите войни. След напускането на армията натрупва дългове от хазарт и е принуден да заеме чиновническа длъжност. За да подобри материалното си положение, Николай Толстой се жени за Мария Волконска от княжеската фамилия Волконски, която извежда родословието си от киевския княз от ХІ век Ярослав Мъдри.
Лев е четвъртото дете в семейството след трима по-големи братя – Николай (1823-1860), Сергей (1826-1904) и Дмитрий (1827-1856). През 1830 г. се ражда сестра му Мария (1830-1912), а майка му умира и с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска.
През 1843 г., 15-годишен, Толстой се записва в Казанския университет, за да се подготви за кандидатстване в редовния курс на университета по арабска и турска филология – единственият в страната по това време. Започва редовното си обучение, показвайки на приемните изпити отлични резултати по „турско-татарски език“. Поради конфликт на семейството му с преподавателя по руска история и немски език в края на първата година той е принуден да се премести в юридическия факултет. Макар че проявява известен интерес към работата на своя преподавател по право Дмитрий Мейер, през 1847 г. Толстой изоставя образованието си преди да завърши третата година в университета. След това се установява в Ясна поляна и набляга на самообразованието си – учи английски и право. През 1849 г. открива училище за своите крепостни селяни, където преподава един от тях, но понякога и самият Толстой.
При престоя си в Санкт Петебург и Москва се отдава на хазарт. Под въздействие на брат си Николай постъпва в армията. Служи в Чечения, участва и в отбраната на Севастопол по време на Кримската война.
Въпреки че има всички шансове да направи успешна кариера в армията, той задълбочава интереса си към литературата. Поредицата „Севастополски разкази“ окончателно утвърждават литературната му репутация и през ноември 1856 г. Толстой окончателно напуска военната служба.
През 1860/61г. пътува из Европа. Среща се с Виктор Юго, който му оказва влияние при описание на баталните сцени във „Война и мир”, както и с анархиста Пиер-Жозеф Прюдон. Връщайки се от Европа, Толстой веднага основава в Ясна поляна 13 училища за децата на своите крепостни на база на принципите, описани в есето му от 1862 г. „Училището на Ясна поляна“.
Особено драматични са последните години от живота му. Съпругата му София не понася влиянието, което има неговият приятел и последовател Владимир Чертков . Тя, заедно със съседката си — помешчицата Звегинцева, прави оплакване в полицията и Чертков получава забрана да живее в Тулска област, но се заселва в имението Крекшино до Москва. Там през 1909 г. му гостува Толстой и пише завещанието си, в което предоставя авторските права върху литературното и религиозното си творчество на цялото човечество, като желае Чертков да събере, подреди и издаде всичките му произведения.
Вечерта на 27 октомври 1910 г. 82-годишният Лев Толстой не издържа семейната обстановка и тайно напуска Ясна поляна. Смъртта му, която е констатирана на 11 ноември 1910 г. в дома на началник- гарата в Астапово, е отразена от всички световни медии.
Книгите на Толстой тук