Лира Литературно-рекламна Агенция
Животът й минава в сянка, но в такава, която буди възхищение. Спътницата на Пенчо Славейков и негов най-добър редактор – Мара Белчева(1868 – 1937), оставя и собствена диря в литературата с прецизните си преводи на Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“, Г. Хауптман – „Потъналата камбана“, както и с трите си стихосбирки – „На прага стъпки“ (1918), „Сонети“ (1925) и „Избрани песни“ (1931). Редактор е на „Избрани съчинения“ на П. П. Славейков (1923). Поетесата е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево.
Животът й минава през множество обрати. Завършила за учителка във Виена, тя става сред първите придворни дами на майката на княз Фердинанд – Клементина. Омъжва се за Христо Белчев – също поет, който става министър на финансите, но е застрелян на улицата – по погрешка вместо премиера Стефан Стамболов.
След убийството на съпруга й (1891) Белчева напуска двореца и следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Публикува стихове от 1907.
Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите й са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете й е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Изповедното начало в ранните стихове на поетесата се превръща в размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й.
Ето две нейни стихотворения:
Свърши се играта…
Свърши се играта,
млъкна песента.
Той и тя в душата
с звукове-цветя,
свиха и завиха
вън града сами.
Звездна нощ и тиха
светлинка ръми
над града потънал
в летен сън ленив.
Чер е скут разгънал
парка мълчалив,
дето се извива
глъхналия път –
дето мълчаливо
сенки две вървят.
–
Родих се да живея в бури…
Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.
