Лира Литературно-рекламна Агенция
Хенри Чарлс Буковски е американски литератор, поет, писател и журналист. Представител е на така нареченият „мръсен реализъм”. Автор е на над 200 разказа, включени в 16 сборника, 6 романа и повече от 30 поетически книги.
Известен с безкомпромисния си, често даже циничен език, любовта си към обществените низини като литературна тема и безразборния си личен и професионален живот.
Роден е на 16 август 1920 в Андернах на Рейн, Германия, кръщелното му име е Хайнрих Карл Буковски. Майка му, Катерина Фет, е германка, а баща му, Хенри Буковски – американски военнослужещ от полски произход. През 1922 г. семейството се премести в Лос Анджелис, Калифорния. Детството на Буковски е трудно. Неговият баща е разносвач на мляко и по това време семейството живее много бедно. Баща му никога не пие, но редовно бие сина си, крещи му и упражнява всякакъв тормоз върху него. През пубертета на Буковски се появява изключително силно акне, по цялото си тяло има пъпки, заради които пропуска една година училище. След училище Буковски следва журналистика в Лос Анджелис, от това време датират и първите му литературни опити, които не са много успешни. Много години Буковски сменя нископлатени работи, лежи за кратко в затвора (заради пиянство) и в психиатрия. През 1943 е обявен за физически и психически негоден за военна служба.
През 1947 Буковски се запознава с Джейн Бейкър, с която той живее до началото на 50-те. През 1952 започва работа като пощальон в Американските пощи. През 1955 заради кръвоизлив е приет в болница. След изписването му започва да пише стихове. Края на 1955 се жени за Барбара Фрай, с която се развежда 3 години по-късно. Барбара, която произхожда от заможно семейство, е писателка и едновременно с това издателка на едно малко списание за литература „Harlequin”. В началото на 1958 г. Буковски отново започва работа в пощите, този път сортира писмата. Неговите преживявания като пощенски служител са описани в романа „Поща” ( “Post Office”).
Началото на 60-те Буковски издава стихотворения в списанията „Outsider” и „Open City”. Докато работи в пощата пише седмична колонка в „Open City”. Една част от разказите са издадени по-късно във формата на книга, озаглавена „Записките на стария мръсник” (“Notes Of A Dirty Old Man”).
През 1964 г. се ражда дъщерята на Буковски – Марина Луиза Буковски. Той никога не е бил женен за майката на момичето, Франсис Смит. В едно интервю през 2000 г. Марина (сега Марина Буковски Стоун) изразява много позитивно мнение за баща си и го описва като любящ баща.
От 1969 г. Буковски се опитва да се изхранва с писане. В началото на 70-те има връзка с Линда Кинг. За отношенията си с нея пише в романа си „Жени” (“Women”). През 1977 г. Буковски се запознава с Линда Лий, с която живее с няколко прекъсвания до края на живота си. Те се пренасят заедно в къща в Сан Педро и се женят през1985 г.
Буковски умира от левкемия на 73 години, през март 1994 в Сан Педро, Калифорния.
Литературни образци са Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Луи-Фердинан Селин, Достоевски, Кафка
Неговите истории са често от части автобиографични и сатирични. В стихотворенията си се придържа в кратки, лесно разбираеми изречения, не се придържа към рима или ритъм. Буковски пише на твърд и директен език. Буковски не е най-прочутият автор в Америка, но за много той е мит и култ. Бил е приеман в Европа изключително добре.
За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност…”. Много неща са казани са него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”
Крилати фрази от циника Буковски:
Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.
Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.
Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.
Задникът е лицето на душата на секса.
Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.
Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.
Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.
Добрият писател знае кога да не пише.
Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.
Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
Книги от Чарлс Буковски тук
