Начало / Интервюта / Дженифър Смит, автор на „Теория за любовта от пръв поглед”: Аз съм оптимист и романтик – двете най-важни съставки, за да вярваш в подобно нещо

Дженифър Смит, автор на „Теория за любовта от пръв поглед”: Аз съм оптимист и романтик – двете най-важни съставки, за да вярваш в подобно нещо

Дженифър Смит е автор на 4 романа. Тя е завършила магистратура в университета в Шотландия „Юнивърсити ъф Сейнт Андрюс“. Нейните книги са преведени на 28 езика. Освен че пише, тя работи и като редактор в Ню Йорк. На българския книжен пазар излезе романтичния й роман „Теория за любовта от пръв поглед”. Книгата е част от поредицата „Ера Тийн” – най-новата секция на Издателство „Ера”.
 „Теория за любовта от пръв поглед” е определян като един от най-забележителните тйин любовни романи. Предстоящо е и нейното филмиране
През април 2013 г. на англоезичния пазар ще излезе последната книга на Смит – „Така изглежда щастието“.

Предлагаме ви интервюто на писателката Маргарет Стоъл с Дженифър Смит.

––––––––––––––––––––

Джен, длъжна съм да те попита: каква мислиш, че е статистическата вероятност да се влюбиш от пръв поглед? И най-вече, случвало ли ти се е на теб? Как човек би разбрал, че изобщо се е случило? Каква е твоята теория?
–    Предпочитам да вярвам, че любовта от пръв поглед съществува. Аз съм оптимист и романтик – двете най-важни съставки, за да вярваш в подобно нещо. Но според мен времето също играе важна роля в една връзка – времето да се опознаете, да споделяте истории, да пораснете – затова е трудно да си представиш привличане от първия миг. Казвайки това, ще споделя, че познавам хора, влюбили се от пръв поглед, щастливи двойки, които са заедно от дълго време. Затова не мога да споря. Предполагам, че в живота – не в статистиката – изглежда възможно. А щом работата ми е да разказвам истории, а не да правя статистика, това е достатъчно за мен.

Защо разказа тази история?
–     За да покажа как 4 минути имат силата да променят съществено живота ти. Исках да пиша за двама души, които се срещат в самолета. Интересно ми беше да си поиграя с идеята за съдбата – как най-малките неща променят житейския ти път. В началото не съзнавах съвсем, че пиша любовна история, но след като Хадли и Оливър се срещнаха, връзката им пое по свой път.

Твоята „среща на него и нея” се случва на презокеански полет до Лондон. С моите тийнейждъри сме прекарали половината си живот в полети до Европа. Защо избра точно този нетрадиционен декор? Крие ли се нещо зад този избор?
–     Сигурно можеше да е полет до всяко друго място. Но има нещо в пътуването нощем, което ми се стори подходящо за фон на сюжета. За мое най-голямо нещастие, страдам от пълната неспособност да спя в самолет и поради тази причина съм прекарала куп полети с широко отворени очи, докато всички останали пътници блажено подремват. Салонът обикновено е тъмен и тих и те настройва да мечтаеш. Стори ми се идеална атмосфера за опознаването на двама души.

Най-странните хора, които съм срещала, са били в самолета. Например, хора, които са прочели книгите ми и ми рисуват карта с градовете, които трябва да посетя в Югоизточна Азия; Или ми разказват целия си живот. При теб? Има ли подобна среща, която те вдъхнови за книгата?
–     Преди няколко години, в самолета от Чикаго за Дъблин, седях до ирландец. Той четеше любима моя книга и започнахме да си говорим… и така през по-голямата част от полета. Беше по-възрастен – вероятно около шейсетте – и нямаше нищо романтично, но беше толкова приятно да срещнеш сродна душа, някой, който обича същата книга като теб. Така времето отлита неусетно. Когато кацнахме в Дъблин, слязохме заедно от самолета, но се наредихме на различни опашки на митницата, тъй като той беше ирландски гражданин. Не се сбогувахме, сигурно и двамата предполагахме, че ще се видим от другата страна. Но моята опашка се движеше бавно и когато най-после минах, него го нямаше. Очевидно е, че моята ситуация е по-различна от описаната в книгата, но определено послужи за вдъхновение.

Какво е най-ужасното ти преживяване в самолет? Надявам се, не е свързано с деца и телесни секрети…
–     Доста си близо! Няколко пъти съм преживявала турбуленция, едно извънредно кацане и няколко ужасно дълги полета до Южна Африка и Нова Зеландия. Но не мога да се оплаквам. Най-лошото ми преживяване е, че не мога да спя в самолет. Наистина не е приятно да си напълно буден цели девет часа на средното място в туристическата класа, но като погледнеш нещата по-философски, съм голяма късметлийка.

Много голяма част от нашия живот минава в път. Четем в метрото, гледаме филми във влака или си чатим с някой на път за работа. Каква е твоята теория за скоростта и връзките между хората в съвременния живот?
–     Тя със сигурност включва забавяне на темпото и разпознаване на възможностите, които ни предлага живота. Като всички останали и аз действам на бързи обороти. Ако любовта на живота ми седи до мен в самолета, честно казано, не съм сигурна, че ще й дам шанс. Когато пътувам, чета и слушам музика, и така потъвам в собствения си малък свят. Но е хубаво да се сещаме да поглеждаме встрани от време на време.

Хадли се бори със сериозни проблеми в книгата – развода на родителите си, втория брак на баща й… Защо засегна тази тема?
–     Когато седна пред белия екран, много от елементите на сюжета се развиват от само себе си. Родителите ми са заедно и не съм повлияна от личния си опит, но знаех, че Хадли ще се бори със семейни проблеми, а срещата й с Оливър ще й помогне да ги разреши. Исках да покажа как двама непознати с напълно различни проблеми могат да се излекуват чрез срещата си в подходящия момент.

Харесаха ми неподправените, естествено несъвършени семейни отношения в романа ти. Има нещо толкова истинско и искрено в главната героиня и баща й. Веднага се идентифицирах с обърканите й емоции, несигурността и колебанията й. Как успя да създадеш толкова многопластов образ? С кой твой герой се идентифицираш?
–    Определено се идентифицирам най-вече с Хадли, главната героиня. Донякъде се впечатлявам колко лесно ми е да виждам света през очите на 17-годишните. Може би с всички е така. Може би всички носим частица от предишното си аз, от тийнейджърите, които някога сме били. Но авторите на тийн книги трябва задължително да са в синхрон с тази частица. И може би тази част от нас, която е на 17, трябва да е по-близо до повърхността.

Кой е любимия ти герой?
–     Оливър. Той се шегува с Хадли през целия полет и ми беше забавно да измислям неговите реплики, които бяха остроумни, но добросърдечни.

Някой от героите основава ли се на човек, когото познаваш?
–     Никой от тях. Но обичам да използвам имената на близките си. В „Теория за любовта от пръв поглед” това са имената на шаферките, брата на булката и дори бившето гадже на Хадли (името на сестра ми обърнато наобратно). Мой приятел писател кръсти лодката на мен в една от книгите си и това е най-хубавият ми подарък. Сега и аз мога да правя такива подаръци.

Как се пише роман, който се развива в съвременен Лондон? Чувстваше ли се задължена да представиш всичко абсолютно точно? Направи ли проучване на място във Великобритания?
–    Завършила съм университет в Шотландия преди няколко години и тогава две от най-добрите ми приятелки бяха в Лондон. Често им ходих на гости и прекарвах доста време, скитайки сама из града, попивайки всичко с поглед. Няколко години по-късно това ми влезе в употреба, но ако не бях живяла във Великобритания, най-вероятно нямаше да напиша тази книга. Затова се чувствам късметлийка. Щастлива съм, че срещнах добри приятелки и една от тях беше достатъчно добра да прочете първата ми чернова. Бях се справила с повечето неща, но тя „засече” няколко американизми – използвах двор вместо градина. Така че наистина имах късмет с моя шотландски консултант!

Повечето писатели са и страстни читатели. Знам, че „Нашият общ приятел” от Дикенс играе съществена роля в сюжета на „Теория за любовта от пръв поглед”. Колко често книгите, които четеш, са герои в книгите, което пишеш?
–     Един приятел нарича това „книжни вериги” – книгата, която четеш, те води към друга. Като страстен читател обичам, когато се случи така. А като автор – та, какъв по-добър начин да изтъкнеш значимите за теб книги? В колежа имах семинар за Дикенс и четох много от него, но по някаква причина „Нашият общ приятел” беше книгата, която остави най-дълбок спомен. Цитатите в „Теория за любовта от пръв поглед” са същите, които бях подчертала в старото си копие преди десетина години. Явно никога не съм ги забравила.

Какво не знаят хората за теб?
–     Освен че съм писател и редактор, имам куче, порода бийгъл, и преподавам терапевтична езда на деца със увреждания. Обичам своето хоби и то е наистина важна част от живота ми.

Убеди ни с едно изречение защо трябва да прочетем „Теория за любовта от пръв поглед”?
–     Защото ако 4 минути могат да променят живота ти, представете си какво може да направи цяла книга!

Каква е статистическата вероятност за още един тийн роман от Дженифър Смит?
–     Вероятността е много, много голяма. Всъщност в момента работя по следващия си роман – романтична история с работно заглавие „Така изглежда щастието”. В него имейл до сгрешен получател запалва искрата между двама тийнейджъри, живеещи в противоположни краища на страната.

 „Теория за любовта от пръв поглед” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1b3c5e96e7abdfd7322b5e9a9cd08247

Дневници на Дарвин изчезнаха от Кеймбриджкия университет

Ценните документи липсват в библиотеката вече 20 години Дневниците, в които присъства и еволюционното дърво, …