На 8 юли 1621 г. е роден баснописецът на всички времена Жан дьо Лафонтен.
Французинът произхожда от Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж. На 37 години започва литературната си дейност.
Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове”, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен”.
През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен ги обработва, като се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с ирония и шега. В басните си той осмива порочните нрави на своята съвременност: лицемерие, ласкателство, егоизъм, глупост, гордост.
Църквата забранява творбите на Лафонтен да се публикуват във Франция, но те са отпечатани в Холандия. Неговите басни са събрани в 12 тома, писани в продължение на повече от 20 години. През 1684 г. става член на Френската академия.
Писателят умира на 13 април 1695 г.
Ето една от най-известните му басни:
Гарванът и лисицата
Един гарван бил кацнал на клона на едно дърво и стискал в човката си парче сирене. Видяла го лисицата и привлечена от апетитната миризма на сиренето, спряла под дървото и рекла на гарвана:
– Добър ден, благороден гарване! Колко си красив!
На гарвана, който не очаквал такива похвали, му станало много приятно. А лисицата продължавала да сипе похвали:
– Ако гласът ти е толкова великолепен, колкото са блестящи твоите пера, ти несъмнено си най-достойното за възхищение същество в цялата гора . Моля те, изпей ми нещо, за да се насладя на чудесния ти глас.
– Гааа – опитал се да запее опияненият от ласкателствата гарван. Но щом отворил човката си, сиренето паднало на земята.
Лисицата мигом го изяла и казала:
– Хвана се на въдицата! Но това ти е за урок.