Начало / Автори / 150 години от рождението на литературния енциклопедист Иван Шишманов

150 години от рождението на литературния енциклопедист Иван Шишманов

Днес, 22 юни, се навършват 150 години от рождението на Иван Шишманов – фолклорист, литературен историк и критик, политик и общественик. Юбилеят ще бъде отбелязан с литературно четене – от 18 ч пред Народния театър ”Иван Вазов” актьори ще припомнят емблематични текстове на Шишманов.

Ще бъдат открити и две изложби – с портрети на учения и неговата съпруга, дело на Иван Мърквичка, предоставени от Националната художествена галерия, и фотоизложбата „България в Европа“, посветена на делото на Шишманов, подготвена от Държавния културен институт към МВнР.

От 19.00 ч е спектакълът „Хъшове“ на Александър Морфов по повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов.

Иван Шишманов е роден в Свищов. Завършва педагогическо училище във Виена (1876-1882). Следва философия и литература в Йена и Женева. През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг.

Като министър през 1988 г. е сред основателите на Висшето училище в София – СУ „Св. Климент Охридски“, Държавното рисувално училище – Художествената академия, и Народния театър.

Проф. Иван Д. Шишманов е между българските интелектуалци, дали тласък за бързото развитие на духовния живот още в първите десетилетия след Освобождението.

Оставя дълбока диря като министър на народната просвета през 1903-1907 г. Напуска министерския пост в знак на протест срещу решението на княз Фердинанд да затвори Софийския университет заради студентските протести.

През следващите две десетилетия редува преподавателската и научната си работа в Университета по сравнителна литературна история, Възраждане и фолклор с изследователска работа в Европа – главно в Швейцария и Германия. През 1918-1919 г. е посланик в Украйна. Пропагандира идеята за създаване на Европейски съединени щати, приема да бъде и председател на българската секция на проектираната Паневропа. През 1926 г. става първи председател на българския ПЕН клуб. Бил е масон.

Умира неочаквано в Осло на 23 юни 1928 г. като делегат на конгреса на световния ПЕН, оставяйки неосъществени научни планове, недовършени изследвания, дневници,мемоари, както и огромна кореспонденция с приятели и учени от много страни.

Автор е на над 400 труда, сред които особено важни са изследванията върху Българското възраждане, просветното и църковното дело. Изследвал е творчеството на Св. Паисий Хилендарски, Васил Априлов, Неофит Бозвели, Г. С. Раковски, Братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Неофит Рилски, Константин Фотинов и др.

Емблематични са трудове му: „Задачите на нашата етнография“, „Принос върху българската народна етимология“, „Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи“ и много други. Автор е на прочутата анкета с патриарха на българската литература Иван Вазов.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …