Съставът на Комисията по досиетата присъства на премиерата на „Откровено за Айфеловата кула“

13.06.2012 България

В столичната книжарница „Хеликон-България” вчера беше представена книгата на Ваня Жекова „Откровено за Айфеловата кула“. Организаторите на събитието се постараха да предадат „автентично“ репресивния дух на системата, като превърнаха за час елегантната книжарница в затворническа килия.

С вой на сирени, в полумрак, в 18,30 ч. започна литературното четене на откъси от книгата , поднесено като снимане на филм. На всички присъстващи бяха залепени затворнически номера. Книжарницата се оказа тясна за желаещите да съпреживеят миналото, въпреки негативния му облик. Залата настръхна при една от репликите на четящия: „А Вие, кой номер можеше да сте? “

След това впечатляващо „риалити шоу“, Светлана Минева от издателство“Сиела“ обясни, че поредица „Памет“, към която излиза книгата на Ваня Жекова, е в чест на 60 години от закриването на лагерите. Друг неин автор, журналистът Христо Христов също присъстваше на събитието, заедно с почти целия състав на Комисията по досиетата.

Психотерапевтът Евгений Генчев направи анализ от гледна точка на последиците от насилието и напомни, че изтезанията и репресиите не съсипват по един и същ начин хората.

Той обясни структурата на книгата – разказ и сценарий за филм , който се снима в момента. Целта е човек да бъде свидетел, да чувства пряко върху себе си, каза терапевта. Той акцентира върху думата „откровено“ в заглавието и поздрави авторката за смелостта да се обърне към болезнената част от миналото и към това, от което всички бягат – хаоса и несъвършенството.

Ваня Жекова почти разплакана каза : „Искам да запомня този момент в живота си, за който винаги съм мечтала“. Тя сподели, че мястото на представянето е емблематично , защото в оркестъра на ресторант „България“ някога е свирил Сашо Сладура.

Най-мъдри бяха думите на бащата на авторката, бившият концлагерист осъден на смърт – Жеко Стоянов. Без реваншизъм и жажда за отмъщение , той обясни на смълчаната от страхопочитание публика, колко страшна е омразата и в каква посока трябва да стане „държавната психотерапия „.Изстраданата свобода е най-вече за близките му , които не е подозирал на какво обрича, сподели Стоянов. Силно разочарован от изкривяването на всичко за което се е борил, той заключи : “ Не прочетохме вчерашния ден .“

През цялата вечер в тон с емоциите на темата звучаха френски шансони и изпълнения на акордеон , на Бах и Албинони.

„Откровено за Айфеловата кула“ тук