Начало / Интервюта / Юлия Спиридонова – Юлка : За да пишеш за деца, трябва да си шарен и щур човек

Юлия Спиридонова – Юлка : За да пишеш за деца, трябва да си шарен и щур човек

Юлия Спиридонова – Юлка е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки сочи проучване, направено през юли-ноември 2011 г. чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.
Родена е на 30 октомври 1972 г. в София, в семейството на художници. Завършва СУ„Св. Климент Охридски” и НБУ.Още студентка работи като сценарист на свободна практика за български и чужди филмови продукции. Има заснети над 400 сценария за БНТ.
Автор е на няколко куклени поредици, участвали в много международни фестивали. Автор е и на детското седмично предаване „Здравей” за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина”. Сценарист е на анимационния филм „Beauty pill” (“Chaos group”, 2008 г.).
Създала е няколко поредици за деца – за официалния сайт на БНТ и за  списание „Родители”. Нейни разкази и приказки са публикувани в български и чужди литературни списания. От 2004 г. година е автор в детската страница на списание „Диалог”, което излиза в Холандия и Австрия.  
Още с първото си произведение („Утешителят” – 1996 г.) печели наградата на ЮНЕСКО за къс разказ. През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз” в Москва по покана на президента на Руската федерация.
До момента Юлия Спиридонова-Юлка има следните издадени книги: „Гугулетата“ (1999), „Приказки за Гугулета“ (2000), „Приключения с Джиго“ (2003), първа книга от фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” – „Любими попътечо“ (2007), „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив“ (2009), първият български модерен роман за тийнейджъри „Тина и половина” (2009) и неговото продължение „Графиня Батори” (2010), заедно с втората книга от фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” – „Кралска кръв“ (2011) . „Макс. Всичко на макс!”  се появи в книжарниците в началото на юни.

––––––––––––––––

Откъде натрупахте такъв тийнейджърски опит, за да напишете книгите си?
–    Човек, колкото и да се старае, може да бъде тийнейджър само веднъж в живота си. Така и аз. Беше доста отдавна, но за късмет, помня като слон – и лошото, и доброто. Предполагам това помага. Причината пък да пиша книги за тийнейджъри са любими книги, които все още препрочитам – например „Тайният дневник на Ейдриън Моул” на Сю Таунзенд, „Гретхен Закмайер” и „Илзе Янда на 14 години” на Кристине Ньостлингер, „Васко да Гама от село Рупча” на Братя Мормареви са само някои от тях.

Коя читателска аудитория е по-трудно уловима – момичешката или момчешката?
–    Казват, че момичетата четат повече. Не смятам, че е така. Познавам много четящи момчета. И въпреки, че „Тина” и „Графинята” са уж „момичешки” книги, се четат и от момчета. Един читател наскоро ми каза: „Сега разбирам момичетата много по-добре”.

Последната Ви книга „Макс. Всичко на макс!” е за момчетата. Какво да очакваме в бъдеще?
–    За тази Коледа съм обещала третата, последна част от „Страната на сънищата”. Аз май съм повече „момчешки” писател. Или поне така се шегуваме с Мая Дългъчева – че тя пише за момиченцата, а аз за момченцата. Може би защото аз самата обичам повече „момчешките” книги – и детски, че и за възрастни. Това, което наричат „дамска проза” не е сред любимото ми четиво.

Споделяте ли мнението, битуващо още от древния Рим, че “днешната младеж не става за нищо”?
–    Спомням си думите на Аристотел (който може би цитирал Платон). Аз с Аристотел не бих спорила. Нито с Платон. Ще загубя. Но тайничко си мисля, че всеки, който твърди такова нещо, е забравил младостта си. Или не я е изживял.

Критикуват Ви, че не спестявате нищо на подрастващите. Какви са аргументите Ви за това?
–    Наистина ли? Вероятно е някой, който не е чел книгите. Ако някой очаква нещо скандално, няма да го намери при мен. Аз съм наивен човек, че и консерва на всичкото отгоре. Героите ми приличат на мен, няма да се метнат на гората, я. Случвало се е, учители и родители ми казват обратното – че спестявам много. Но аз не пиша репортаж, това е художествена измислица.

Каква е оценката Ви за образователната система?
–    Слаб две?

Как намирате учебното съдържание по литература?
–    Познавам учебниците само до четвърти клас. Не ми харесват. Не го вярвам, но сякаш нарочно искат да откажат децата да четат.

Разказът на Деян Енев, който беше даден на седмокласниците за преразказ, беше бурно коментиран. Смятате ли, че беше сполучливо подбран?
–    „Бабата, която хранеше котките” е много, много хубав разказ. Чудесен избор! Доколкото знам, резултатите от изпита бяха повече от прилични. И как няма да са? А това, че децата не можели да усетят/разберат този разказ… Десетгодишният ми син го прочете и каза: „Прилича ми на приказките на Ангел Каралийчев, защото е тъжно. Това повече ми харесва, защото е истинско”.  (Миналата година Ангел Каралийчев му беше в задължителния списък за лятото. Чете го с големи мъки.)

Кои са най-важните проблеми на днешните деца?
–    Много приличат на проблемите на децата от моето поколение. Или проблемите на децата от времето на Аристотел.  Средата може и да се променя, но проблемите на порастването са си едни и същи.

Опитвате ли се да им помогнете?
–    По цял ден. Опитвам се да дам на децата това, което най-трудно се намира – приятелство. Когато аз бях дете, бях много самотна. Тогава открих книгите. От онзи миг досега никога не съм била самотна. Сега, освен че се опитвам да дам на децата интересни и добри книги, се опитвам и да ги заведа до книгите. Занимавам се най-усърдно с „разчитане” на децата. Едно от нещата, които правя, е инициативата „За теб, приятелю”. Събирам библиотеки за домовете за деца без родителска грижа. Тази (трета поред) година събирам нови книги за децата в град Долна Баня и децата в село Дрен. Много е важно книгите да са нови. И да имат посвещение от този, който ги изпраща. Защото тези деца едва ли някога ще получат книга от близък за рожден ден или Коледа. Много съм щастлива, че инициативата работи и децата в няколко домове вече четат! Моля за подкрепата на всички, които хвърляте едно око на това интервю. Моля, изпратете любима детска книга с няколко мили думи на следните адреси:
Град Долна Баня 2040
ул.“ Рилско шосе“7
ДДЛРГ „Констанца Ляпчева“
Директор Елена Николова

село Дрен 2430
ДДЛРГ „Радост“
Директор Даниела Йорданова

Кой е кумирът Ви сред световните детски писатели?
–    „Да нямаш други кумири освен мен”? Нямам кумири, имам безкраен списък от любими автори. И този списък непрекъснато нараства. Сега с големия ми син препрочитаме поредицата „Дневникът на един дръндьо” на Джеф Кини. Крадем си книгите. Лошото е, че и малкият ми син участва. А той дори още не може да чете!

Как бихте обяснили факта, че много успешни детски писатели са и добри художници?
–    Може би защото са страхотни скици. Трябва да питам баща ми. Когато бях малка, той илюстрираше детски книги и имаше няколко като автор. Помня и „Трак” на Вени Вълканов. Имаха страхотен успех – стотици хиляди продадени тиражи, преиздаваха ги няколко пъти. Но те са обратния случай – те са си художници, които са написали и нещичко за деца. Пишеха по-„обрано” и ясно, а не се опиваха от дължината на изреченията си. Ох, онези витиевати, претенциозни фрази на „истинските” автори… За да пишеш за деца, трябва да си шарен и щур човек. Да виждаш света красив и цветен – така, както го виждат художниците.

Интервюто взе Румен Василев

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

193053_b

Очите ни трудно се насищат на хубава България

„101 отбивки” предлага 101 начина да я видим различно Заглавието стана хит и направо запазена …