Лира Литературно-рекламна Агенция
Основана на принципите на Ненасилствената комуникация на Маршал Розенберг, книгата „Езикът на уважението” разбива рамката на традиционните отношения родители – деца и премахва бариерите между тях. С нея става възможен нов тип общуване, при който се избягват разрушителният език и навиците, които пречат на родителите и децата да постигнат разбирателство.
Понякога родителите смятат, че трябва само да поправят лошото поведение на децата си, за да могат да общуват с тях. Направете нещо повече – отключете пълния си родителски потенциал. Използвайте този наръчник, за да прекрачите отвъд традиционните методи на възпитание и да създадете среда, основана на взаимно уважение, емоционална сигурност и позитивно общуване.
„Езикът на уважението” предлага 7 прости ключа, за да изградите отношенията, които всички искаме да имаме в семейството си.
Използвайте тези 7 ключа, за да:
• Поставите твърди граници, без да употребявате заповеди или принуда
• Постигнете взаимно уважение, без да отстъпвате от позициите си
• Предотвратявате, ограничавате и разрешавате успешно конфликти
• Помогнете на децата си да разкрият пълния си потенциал и да дадат най-доброто от себе си
• Направите дома си „зона без грешки”, основана на взаимно доверие
ОТЗИВИ
„Тази книга ще ви покаже как да мотивирате с уважение децата си, за да дадат най-доброто от себе си, без да ги наказвате и без да ги разглезвате.” Джейн Нелсън, съавтор на поредицата “Positive Discipline”„Тази изключителна книга ме накара да осмисля по нов начин изграждането на атмосфера на искрено взаимно уважение между родители и деца. В нея се предлагат конкретни, добре описани упражнения и практически стратегии за всички семейни предизвикателства. Чрез показаните методи пред нас ще се отворят врати, които често ни се е струвало, че не могат да бъдат отворени. „Езикът на уважението” ще даде на всеки читател свободата да се наслаждава на хората в живота си.” Стивън Кови, автор на „Седемте навика на високоефективните хора“ и „Осмият навик: от ефективност към креативност”
„Ясна, практична, забавна и необикновено проникновена, тази книга е обречена да стане новият наръчник за взаимоотношенията родители – деца. Повече от теория, седемте ключа, които са представени в нея, са инструменти от истинския живот за създаване на по-радостни и пълноценни отношения с нашите деца: безспорно задължително четиво и наръчник!” Реза Стайндъл Браун, автор на „The Call to Brilliance”
„Предложените примери, истории и техники ще помогнат на родителите с лекота да приложат седемте ключа във всяка семейна ситуация. Авторите Сура Харт и Виктория Киндъл Ходсън преминават отвъд бързите решения и техниките за дисциплиниране, за да осигурят основа за развиване на умения за общуване и изграждане на отношения, които подобряват радикално качеството на връзката между родители и деца. С помощта на тази книга родителите придобиват умения да трансформират обичайните модели на комуникация, които често не са в съзвучие с техните желания за принос към развитието на децата им. И докато практикуват тези умения, те могат да изградят емоционално сигурна и подкрепяща среда, в която децата да достигнат пълния си потенциал.” Д-р Маршал Розенберг, създател и директор на образователни програми към Центъра за ненасилствена комуникация. Автор на книгите „Общуване без агресия“, „Говори езика на мира в свят на конфликти“, „Да отглеждаме децата със съчувствие“
ОТКЪС
УВОД
Предлагаме ви тази книга с убеждението, че отглеждането на деца е най-важната, най-възнаграждаващата, но и най-изискващата дейност, която някога сме имали като човешки същества. Като акцентира върху създаването на среда, основана на взаимно уважение и сътрудничество между родители и деца, тази книга въвежда 7 ключа, които да отключат и вдъхновят конкретни способности у родителите. Те включват родителство с ясна цел, поглед отвъд конкретното поведение и откриване на потребността, която го мотивира, и активен избор на модели и практики, които осъществяват заложените намерения и цели.
Ние все още ясно си спомняме времето, когато бяхме млади майки малко над 20 години, майки на ученици в начален курс в нашето трето десетилетие и майки на тийнейджъри на 40. През цялото това време искахме повече разбиране, яснота и подкрепа за родителството. Това, което преживявахме, беше в разрез с преобладаващата представа за него. Виждахме децата си като адаптивни и цялостни хора и успявахме да взаимодействаме, да се вдъхновяваме и да се учим от тях. Виждахме възможности да растем заедно с децата си, да учим заедно с тях и да достигаме до по-дълбоко разбиране за света именно благодарение на взаимодействието си с тях. През 70-те и 80-те години подкрепата, която се оказваше на родителите, не се фокусираше върху начини, по които да се намалят семейните конфликти и да се радваме на времето заедно с децата си, а върху начини да се справяме с конфликтите, като контролираме поведението на децата.
Този подход на управление на поведението съществува и днес. Всяка година се публикуват стотици книги и статии, които насочват родителите да карат децата да правят това, което те искат, чрез вменяване на вина и срам, чрез похвали, страх от наказание или обещания за награди. Последните десетилетия подходът донякъде омекна. Понятията, които се използват напоследък, като естествени последствия, време за размисъл, положителни насърчения, звучат по-приятелски, но целта остава същата – да се контролира поведението на децата.
Повечето родители, които познаваме, са пробвали поне няколко от тези управленски подхода и са открили, че не са никак удовлетворяващи. Макар че съветите и методите понякога спомагат за постигане на желаното поведение от страна на децата и намаляват конфликтите за кратко, ползите винаги са краткосрочни и на висока цена. Колкото повече тези родители се опит¬ват да контролират поведението на децата си, като налагат правила, въвеждат последствия при тяхното нарушаване и поощряват с награди, толкова повече битки за налагане на волята, надвикване, затръшнати врати, ледени погледи и сълзи преживяват. Много родители ни споделят също, че повечето подобни подходи са трудни за приложение и понеже влизат в разрез с техните родителски инстинкти и желанието им да установят отношения на сърдечност и добра воля с децата си.
Децата се учат от начина,
по който живеете
Езикът на уважението предлага алтернатива на управленския тип родителство. Добрата новина е, че не е нужно да гадаете как да променяте поведението на децата си и не трябва да управлявате каквото и да е, за да сложите край на конфликтите. Родителството, което ние препоръчваме, е по много и различни начини доста по-просто, инстинктивно и по-ефективно в удовлетворяването както на детските, така и на родителските нужди в краткосрочен и особено в дългосрочен план. То се гради върху положителните чувства, които вие и децата ви преживявате в миговете на най-силна свързаност помежду си, и обръща внимание на единственото поведение, което наистина можете да промените – вашето собствено. Красотата в това е, че когато вие промените поведението си, поведението на децата ви също се променя.
Общоприето вярване е, че работата на родителя е да предаде и да наложи културните ценности. Обикновените методи за осъществяването на това включват изнасяне на лекции, даване на съвети, поставяне на изисквания и коригиращи поведението действия. Тази представа за родителя-учител за съжаление е сценарий, който води до фрустрирани родители, възмутени деца и повсеместни конфликти. Докато вие правите най-доброто, на което сте способни, за да научите децата си на културните ценности, те правят всичко по силите си, за да развият собственото си усещане за посока и самоуважение. И така много често не се вслушват във вас и в съветите ви и избягват да кажат каквото и да било, което би могло да доведе до поредната лекция, увещание или ултиматум, с които им се напомня, че не успяват да постигнат очакванията ви.
Като всеки родител, и вие, разбира се, искате да повлияете на децата си; желаете да им предадете ценности и да ги насочите по пътища, които ще спомогнат за щастието и успеха в живота им. Въпросът е как бихте могли да им окажете най-силно влияние – като им изнасяте лекции и като им давате задачи или като споделяте ценностите си и живеете според тях?
Всички знаем, че действията са по-силни от думите. Всъщност проучванията показват, че само 5% от ученето през живота ни е вследствие на преподаване; 95% от това, което помним, идва от семейството ни и от социалното взаимодействие. На някакво ниво вие вероятно знаете, че децата запомнят много повече това, което правите, отколкото това, което казвате. Чувате собствения си глас в начина, по който едното ви дете говори на другото. Виждате как децата ви използват спрямо вас същите аргументи каквито вие използвате спрямо тях.
Замислете се за миг за това, което вие сте научили от родителите си. Дали сте усвоили най-много от това, което са ви казвали, и въобще чули ли сте поне половината? Дали сте научили най-много от това, което сте ги видели да правят и от начина по който са живели живота си? Много родители споделят, че са научили от болезнените преживявания със своите родители какво не искат да правят със собствените си деца. Независимо дали моделите на вашите родители са позитивни или негативни, техните действия са основната мотивираща сила за начина, по който вие отглеждате децата си и живеете живота си сега.
Децата имат нужда от родители, които живеят честно и отговорно спрямо ценностите си. Родителите имат възможността да бъдат пример за подражание и да създадат желания от тях живот за децата си. Това е и покана, и възможност, а за много хора е силно насърчително да си изяснят кои ценности са важни за тях и да направят всичко по силите си да заживеят в хармония с тях.
Целта не е да си перфекционист, а да живееш автентично и наясно с важните и истинските неща. Да се откажеш от идеала да бъдеш перфектен родител може да бъде огромно облекчение. Тогава, когато се издъниш и направиш нещо, което не отговаря на ценностите ти – както ще се случва, – няма да потъваш в себе си и да се самоосъждаш, а ще можеш да се радваш на възможността да си откровен с децата си и да ги научиш на честност. И понеже не очакваш от себе си да си перфектен, е много по-малко вероятно да го изискваш от децата си.
Изградете способността си
да създавате любящ дом
Вашият дом е мястото, където децата научават първите уроци в човешкия живот – как да се грижат за собствените си нужди и как да допринесат в грижата за потребностите на другите. Домът е основата за бъдещите взаимоотношения на детето ви като съпруг/а, партньор, майка, баща, леля, чичо, баба, дядо, приятел, член на групи, колега и стопанин на планетата. Домът е и храм, в който децата се чувстват защитени, така че да могат да научат уроците за грижата и приноса със собственото си темпо и с вашата подкрепа, насоки и уважение.
В любящия дом няма страх, който е източникът на всички конфликти. Той е място, където децата вярват, че нуждите им са от значение и че нуждите на всички – техните включително – ще бъдат взети под внимание и за тях ще се погрижат. Тогава те ще живеят спокойно и уверено и ще намерят своето място в мрежата на даване и получаване, която оформя семейството, общността, нацията и света.
Езикът на уважението е книга за връзките между родители и деца. Процесите и предложенията за създаване и усъвършенстване на уважението и сътрудничеството се отнасят за деца от всички възрасти и са също ефективни при комуникацията с възрастни членове на семейството. Всяка от трите части в книгата ще помогне на родителите да изградят дом, в който има уважение и любов.
Първа част: Основата на уважението и сътрудничеството
Трите глави на първа част се фокусират върху двете неща, които родителите казват, че искат най-много: уважение и сътрудничество.
Втора част: 7-те ключа към сътрудничеството
Седемте ключа, които съдържа втора част, ще помогнат на родителите да превърнат дома в пространство без вина, т.е. място, където нуждите на всеки член от семейството са важни и всеки прави най-доброто, за да ги удовлетвори. Вместо да се търси вина и да има наказания и награди.
Трета част: Семейни дейности и истории от Зоната без вина
Трета част съдържа множество игри, дейности, картинки за изрязване за допълнително развиване на умения и за по-нататъшно изследване. За вдъхновение и истински истории от родители, които използват процеса, представен в тази книга, идете в края на Трета част. (Героите от разказаните истории са с измислени имена.)
