Лира Литературно-рекламна Агенция
Броени дни остават до започването на поредното европейско първенство по футбол. За никой не е тайна, че най-популярната игра в света е съпътствана с много корупционни скандали. „Дойче веле” акцентира върху книгата на журналиста Томас Кистнер, в която разкрива задкулисната игра на световната футболна централа.
–––––––––––––––––-
Цяло чудо е, че централата на ФИФА все още не е щурмувана от специалните части. След излизането на книгата „Мафията ФИФА“ няма никакво съмнение, че сделките на асоциацията са повече от съмнителни. Някои скандални факти:
За много хора ФИФА е нарицателно за корупция. Точно затова футболните фенове постоянно освиркват нейния президент Йозеф Блатер. И не без причина. От книгата на Томас Кистнер, спортен журналист от Зюддойче Цайтунг, научаваме до каква степен Блатер и неговите хиляди сътрудници са подчинили най-популярния спорт – футбола – на икономическите си интереси.
Книгата „Мафията ФИФА“ е плод на 20-годишни журналистически разследвания и всъщност не е книга за футбола, а по-скоро икономическо криминале. Сравняването на международната футболна асоциация с мафията не е игра на думи, нито маркетингова стратегия. То обрисува по-скоро една основна дилема.
Свещеното футболно семейство
Въпреки че като световен концерн ФИФА прави милиардни обороти, футболната асоциация е регистрирана и организирана като най-обикновено сдружение. В почти семейните й структури цари неконтролируема система на протежиране. Казано по-простичко – шуробаджанащина. Самият Йозеф Блатер често омаловажава понятието „футболно семейство“, в което обаче като единствен кръстник раздава апетитни постове на свои роднини.
ФИФА всъщност не е основана от Блатер, а от Хорст Даслер, син на основателя на концерна „Адидас“ – Адолф Даслер. Хорст Даслер обединява за първи път спорта с безмилостните икономически интереси и тайно събира данни за всички спортисти и функционери, които имат някакво влияние в световния спортен живот. През 1981 година той назначава за генерален секретар възпитаника си Йозеф Блатер. Оттогава насам Блатер определя линията в „семейството“.
Блатер не се спира пред нищо в защитата на икономическите интереси на „фамилията“. Жената на един от критиците му получава заплахи за отвличане на децата й. Незнайно как от заседанията на ФИФА изчезват аудиозаписи, в забрава потъват „проблемни“ протоколи. Частни детективи събират обременяващ материал срещу тези, които се опълчват на „семейството“. Телефоните в централата на ФИФА се подслушват. Позовавайки се на „независимостта на спорта“, ФИФА забранява всякакво вмешателство в дейността си. Назначената от Блатер етична комисия има право да разследва само това, което позволява шефът.
1200 базуки за гласа на Саудитска Арабия
Дори и принципно независими организации биват приобщавани към „семейството“ – посредством пари и заплахи. Така например ФИФА прави дарение на международния съюз на спортните журналисти от над 50 000 евро. Кой би писал нещо срещу организацията след този щедър подарък? Интерпол получава цели 20 милиона евро, а един от бившите й директори ръководи службата за сигурност на ФИФА. Кой може по-добре да се „имунизира“ срещу полицейски разследвания?
На 400 страници Томас Кистнер описва корупционните взаимозависимости, при които дори голямата политика покорно обслужва спорта. Така например само четири дни преди решаващото заседание за домакинството на Световното първенство през 2006, федералното правителство гласува доставката на 1 200 базуки за Саудитска Арабия. И представителят на Саудитска Арабия дава своя глас за Германия.
Вездесъщите и могъщи спонсори също танцуват по свирката на Блатер. Защо никой не предприема мерки срещу корупцията? Обяснението на Томас Кистнер е просто: Защото Блатер е шеф на единствения в света истински концерн-монопол. Той единствен има власт над Световните първенства по футбол. И всеки иска да се присъедини към „най-доходоносния рекламен продукт в галактиката“. Независимо на каква цена.
Скандал след скандал, но какво от това?
Кистнер твърди, че всички носят отговорност за „мръсните сделки със световния футбол“. Изглежда никой не може да се изправи срещу машината за пари ФИФА. Въпреки скандалите в нея непрекъснато се вливат пари. В момента около един милиард евро годишно, посочва Кистнер.
Въпреки изнесените скандални факти, пред книгата на журналиста от „Зюддойче Цайтунг“ се изправя един проблем: тя няма да промени нищо. В крайна сметка какво им пука на обикновените футболни фенове за корупцията, независимо че техните предубеждения се потвърждават от нови и нови факти? Най-важното за феновете е срещата да се състои, нали? Дори и фактът, че домакинството на Световното първенство през 2022 в Катар е „купено“, няма да помрачи въодушевлението от мачовете в пустинната жега. А точно феновете са тези, които плащат телевизионните такси, купуват билетите за мачовете и рекламните продукти. Но това сигурно е материал за друга книга, която би могла да носи заглавието „Как трябва да изглежда ФИФА утре, за да може футболът отново да си възвърне невинността“.
