Начало / Интервюта / Джеф Кини, автор на „Дневникът на един Дръндьо”: Аз не написах това за вас, малчугани

Джеф Кини, автор на „Дневникът на един Дръндьо”: Аз не написах това за вас, малчугани

Джеф Кини е американски писател, дизайнер на видео игри и аниматор, роден през 1971 г. Известен е с поредицата си книги за деца „Дневникът на един Дръндьо”, която жъне успех в цял свят. Продадени са над 60 милиона копия от негови творби досега. На български са преведени „Дневникът на един Дръндьо: Родкрик командори” и „Дневникът на един Дръндьо: Чашата преля”. Кини отговаря на въпроси, изпратени на имейли от деца до отдела на „Гардиън” за детска литература.

–––––––––––––––––––––

Главният персонаж в серията базиран ли е на някой от истинския живот?
–    Може да се каже, че много от нещата съм взаимствал от моето детство. Не бих казал, че това съм аз, но има случки и събития от моя живот, от този на моето семейство, които съм включил в книгите. Роднините ми ги разпознават.

Животът на Грег (главния герой – бел. ред.) ще се подобри ли? Той има толкова проблеми.
–    Не мисля. Дори от корицата на първата книга се вижда, че той, като цяло, не е щастлив. Но никой нее  виновен за това, само той самият. Той взима грешни решения и има доста „плоска” гледна точка. Аз си мисля, че не трябва да съжаляваме Грег, макар че живота му няма да се подобри.

Смяташ ли, че „плоската” му гледна точка е част от неговия имидж?
–    Смятам, че децата се отъждествяват с Грег, защото той е несъвършен. В детската литература често деца постъпват героично или най-малкото се държат като зрели възрастни. Това, което харесвам в моя персонаж е, че се държи като истинско дете. Така се чувствах аз на неговите години, такива бяха и моите приятели тогава.

Смяташ ли да представиш нов член в семейството на Грег?
–    Няколко пъти съм мислил да направя така, че майката на Грег да забременее или нещо подобно. Да включа някой нов. Но от друга страна, в детските книги и телевизионни предавания, сериали и т.н., когато им свършат идеите, включват някакво ново, симпатично дете. Опитвам се да избегна този капан. Пък и не съм сигурен, че съм изчерпан от креативна гледна точка.

Разбрах, че идеята ти в началото не е била да напишеш „Дневникът на един Дръндьо” за деца. Вярно ли е това и защо?
–    Вярно е. Написах „Дневникът на един Дръндьо” за възрастни. Не съм го насочвал по никакъв начин към детската аудитория. Така че всичко, което се случва е голяма изненада. Особено странно се чувствам, когато съм на сцена или нещо подобно. В ума ми се върти: „Аз не написах това за вас, малчугани”. Но съм щастлив, че се получи така. Аз се чувствам като дете – харесвам нещата, които децата харесват. Доволен съм, че книгите ми намериха своя път към децата.

Преди си бил дизайнер на видеоигри. Кое предпочиташ – писател или дизайнер?
–    Всъщност, продължавам да се занимавам с дизайн на видео игри. И двете ми харесват. Защото виждам, че моят труд достига до деца, до милиони деца, това ме прави щастлив.

Ако можеш да бъдеш някой супергерой, кой би искал да бъдеш?
–    Ако трябва да избирам някой, ще е Супермен. Да можеш да летиш е нещо изключително. Имам забележки към визията му, но летенето компенсира всичко.

Фото:amazon.com

„Дневникът на един Дръндьо: Родкрик командори” и „Дневникът на един Дръндьо: Чашата преля тук

Прочетете още

217974_b

Алиса събра заедно Либико Марайа и Светлана Комогорова-Комата

Издателство „Миранда“ пусна на пазара невероятните приключения на „Алиса  в Страната на чудесата“ във вида …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *