Лира Литературно-рекламна Агенция
Джеф Кини е американски писател, дизайнер на видео игри и аниматор, роден през 1971 г. Известен е с поредицата си книги за деца „Дневникът на един Дръндьо”, която жъне успех в цял свят. Продадени са над 60 милиона копия от негови творби досега. На български са преведени „Дневникът на един Дръндьо: Родкрик командори” и „Дневникът на един Дръндьо: Чашата преля”. Кини отговаря на въпроси, изпратени на имейли от деца до отдела на „Гардиън” за детска литература.
–––––––––––––––––––––
Главният персонаж в серията базиран ли е на някой от истинския живот?
– Може да се каже, че много от нещата съм взаимствал от моето детство. Не бих казал, че това съм аз, но има случки и събития от моя живот, от този на моето семейство, които съм включил в книгите. Роднините ми ги разпознават.
Животът на Грег (главния герой – бел. ред.) ще се подобри ли? Той има толкова проблеми.
– Не мисля. Дори от корицата на първата книга се вижда, че той, като цяло, не е щастлив. Но никой нее виновен за това, само той самият. Той взима грешни решения и има доста „плоска” гледна точка. Аз си мисля, че не трябва да съжаляваме Грег, макар че живота му няма да се подобри.
Смяташ ли, че „плоската” му гледна точка е част от неговия имидж?
– Смятам, че децата се отъждествяват с Грег, защото той е несъвършен. В детската литература често деца постъпват героично или най-малкото се държат като зрели възрастни. Това, което харесвам в моя персонаж е, че се държи като истинско дете. Така се чувствах аз на неговите години, такива бяха и моите приятели тогава.
Смяташ ли да представиш нов член в семейството на Грег?
– Няколко пъти съм мислил да направя така, че майката на Грег да забременее или нещо подобно. Да включа някой нов. Но от друга страна, в детските книги и телевизионни предавания, сериали и т.н., когато им свършат идеите, включват някакво ново, симпатично дете. Опитвам се да избегна този капан. Пък и не съм сигурен, че съм изчерпан от креативна гледна точка.
Разбрах, че идеята ти в началото не е била да напишеш „Дневникът на един Дръндьо” за деца. Вярно ли е това и защо?
– Вярно е. Написах „Дневникът на един Дръндьо” за възрастни. Не съм го насочвал по никакъв начин към детската аудитория. Така че всичко, което се случва е голяма изненада. Особено странно се чувствам, когато съм на сцена или нещо подобно. В ума ми се върти: „Аз не написах това за вас, малчугани”. Но съм щастлив, че се получи така. Аз се чувствам като дете – харесвам нещата, които децата харесват. Доволен съм, че книгите ми намериха своя път към децата.
Преди си бил дизайнер на видеоигри. Кое предпочиташ – писател или дизайнер?
– Всъщност, продължавам да се занимавам с дизайн на видео игри. И двете ми харесват. Защото виждам, че моят труд достига до деца, до милиони деца, това ме прави щастлив.
Ако можеш да бъдеш някой супергерой, кой би искал да бъдеш?
– Ако трябва да избирам някой, ще е Супермен. Да можеш да летиш е нещо изключително. Имам забележки към визията му, но летенето компенсира всичко.
Фото:amazon.com
„Дневникът на един Дръндьо: Родкрик командори” и „Дневникът на един Дръндьо: Чашата преля„ тук
