Речта на голяма част от политиците и журналистите се разминава с книжовния език. Това показва експертно изследване, публикувано в книгата „Езикови портрети на български политици“, отбелязва mediapool.bg.
Речта на политиците и журналистите следва динамиката на разговорния език, обобщава преподавателят в Софийския университет по езикова култура, българска фонетика, морфология и синтаксис Владислав Миланов.
Според него причината не е толкова в незнанието и некомпетентността, колкото в „несъобразителност на ситуацията“.
72,5 процента от българските политици изговарят членната морфема при съществителните имена от женски род като „тъ“ вместо „та“, както изисква книжовно-езиковата правоговорна форма – „власттъ“, „отговорносттъ“, „необходимосттъ“. Това отклонение по принцип е често срещано и въобще в разговорната практика.
Съгласуването при формите за учтивост също показва силно разколебаване – „вие сте бил“, „вие сте виждал“, „вие сте дал съгласие“.
Наблюдават се и съкращаване на групи гласни и съгласни – „ващо“, „зат’ва“, както и редукция на „е“ в „и“ – „ифект“, „становищи“, „плинарно времи“, „министерствуту“.
За 65 на сто от българските политици е проблем бройната форма – 12 министъра и 13 заместник-министъра, 14 кмета.
Според Миланов тези особености на разговорния език се проявяват от политиците, за да бъдат по-близо до своята аудитория, а словото – им живо, динамично и разнообразно. След като политиците спазват определен дрескод на обличане в парламента, би трябвало да правят същото и в изказа си, като спазват правилата на книжовния език, смята експертът.
Изследването освен това говори за често срещана езикова агресия, изразена чрез директна словесна нападка, фамилиарност, вулгарност, неуважение към събеседника, преекспониране на „Аз“-а, избягване на неудобни въпроси.
Според изследователите формата на парламентарния контрол е изчерпана – той все по-често се превръща в нервно изчитане на предварително подготвени текстове, като нерядко в бързината политиците дори не могат да учленят коректно звуковете.
Крайно време е българските политици да спрат да обвързват името си с българския език като изготвят ненужни закони за езика, а да се отнесат с повече отговорност към начина, по който говорят, е позицията Владислав Миланов и Надежда Михайлова-Сталянова (съавтор на изследването.