Начало / Автори / Да си спомним за Омар Хаям

Да си спомним за Омар Хаям

Осем сериен телевизионен филм за живота на Омар Хаям може да бъде видян скоро по руския ефир. Лентата е снимана в продължение на 10 години и се казва „Прорицателят Омар Хаям. Хроника на една легенда”. В създаването на филма са участвали, руски, узбекски, таджикски и ирански специалисти. Двама иранци и руснак влизат в ролята на легендарния Омар Хаям.

Той е роден на днешния ден, 18 май, през 1048 г. в Нишапур, Иран. Приживе  е известен най-вече като астроном.  През 1073 година,  вече придобил популярност в Иран,  е поканен от селджукския султан Малик Шах I  и неговия везир Низам ал-Мулк  в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория. Създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям нa 15 март 1079 година Малик Шах I коригира иранския календар.

Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола в окръжност.

Философията  на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог  или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.
Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той  дори  е  принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.

Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи), въпреки че авторството им е спорно. Няма преки свидетелства Хаям да е писал стихове, а първите известни рубаи под негово име се появяват около два века след смъртта му, когато са използвани като цитати срещу господстващите тогава  възгледи. Това дава основание на някои изследователи да допускат, че името на Омар Хаям е използвано от авторите им само заради неговия научен авторитет.

Омар Хаям умира на 4 декември 1122/1023  година  в Нишапур.

През 1970 година на него е кръстен  кратер на Луната. През 1980 на него е наречен и астероидът 3095 Омархаям. Паметник на Омар Хаям е издигнат в Букурещ. На челната страна на бюст-паметника са изписани датите на раждането и смъртта му, а на останалите – цитати от негови стихове. Преди десет години на българския книжен пазар се появиха стихове от Хаям събрани в книгите „Рубайят” и „Рубайят/ Разтълкуван от Парамаханса Йогананда”.  Доц. д-р Иво Панов е автор на книгата „Омар Хаям в България” и преводач на стиховете на Хаям.

Нека да се насладим на мъдростта и изящното слово на поета!

Египет, Рим, Китай да са ти във краката,
Владей света дори, за тебе пак съдбата
Приготвила е край, какъвто и за мен –
Два метра бял саван, две педи под земята.
***
Пийте смело, другари! За глъч закопнях,
За веселие, песни пиянски и смях.
А до Съдния ден, той нали не е утре?,
Може би ще забравят този малък наш грях.
***
По-добре е да пия и жени да лаская,
Вместо в молитви и пост да се кая.
Ако в Ада отиват тез, що любят и пият,
То кого ли тогава ще пуснат във Рая?
***
Светът трае миг, миг ме има и мене.
Колко пъти за миг мога дъх да поема?
Весели се! Живей! Тази тленна обител
Никой няма навеки за свой дом да вземе.
***
Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.
***
Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните!
***
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
***
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!
***
За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.
***
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
***
Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
***
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”
***
Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.
***
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
***
На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
***
Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.
***
И хрумна ми: “Защо дошъл си на света?
А сетне пък: “Какво те чака след смъртта?”
О, вино забранено! С тебе искам аз
да заглуша на тез въпроси дързостта!”
***
Дошли сме – откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? – За нас недостижим.
Безброй души кристални под обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?
***
Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.
***
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?
***
Върти ни този свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко в него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.
***
Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.
***
Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.
***
За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги но твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.
***
Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек,
от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек.
И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш,
изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек.
***
За сбогом искам само чаша – от близки или от врази!
С рубина си си тя ще обагри пролетите от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.
***
И още: моята могила сравнете до земята чак –
на простата чавешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.

Фото: bashgah.net

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ob_583e38_carlo-collodi

Карло Колоди: „Лъжата бива два вида: на едната лъжа краката са къси, а другата има дълъг нос.“

На 24 ноември 1826 година се ражда Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди. …