Лира Литературно-рекламна Агенция
Кин Стоянов – син на Радой Ралин, и Йордан Попов – дългогодишен колега на писателя-сатирик в „Стършел”, дадоха интервю за ТВ „Европа”. Повод за разговора е книгата „Непознатият Радой” и неговата 90-годишнина.
––––––––––––––––––––-
В интернет излиза, че Радой Ралин е роден през 1923 г. Едни прости сметки показват, че следващата година трябвало да навърши 90 години. Кажете ни, защо е това разминаване?
К.С.: Дори в академичното издание „Речник на българската литература” я има тази мистика. Той е роден в Ямбол, в семейството на Христо Хадживълчанов и Радка Димитрова. Фактически неговият вуйчо с неговата съпруга Кина го осиновява, тъй като са били бездетни.
Какво не знаем за Радой Ралин?
Й.П.: Много неща не знаем за Радой Ралин и това беше основният мотив да замислим книгата, която да се казва „Непознатият Радой”. Тя е по идея на другия съставител – Атанас Цонков, който подхвърли, че не е лошо живите съвременници на Радой да разкажат за него. Моето изумление беше като прочетох толкова интересни неща, които не съм и предполагал, че съществуват. Не само литературното дело на Радой Ралин, не само гражданската позиция – те са сравнително осветени от медиите. А това – по какъв начин хората възприемат Радой Ралин беше изключително интересно. Те отразяват някакви епизоди, които срещат Радой Ралин с тези разказвачи. Тази книга е книга за всеки дом, тъй като фигурата на Радой Ралин тепърва ще бъде осмислена в нашата културна история.
– Всички говорят за неговата сила. Откъде извираше тя?
К.С.: Той просто обичаше хората. Затова, като разлистих страниците на тази прекрасно събрана книга, за която благодаря на един от моите учители в журналистиката, какъвто беше Йордан Попов навремето, на моя колега от вестник „Демокрация” Атанас Цонков – съставителите, аз видях дори имената на хора, за които аз или баща ми би имал особено мнение. Но нещата, които са написали, са много автентични и резонират точно с това настроение, което даваше общуването с него.
В друга светлина успяхте ли да го видите?
К.С.: До голяма степен ние – аз и моят брат Стефан, бяхме много близки. Аз го познавам до много голяма степен, много неща сме си говорили, но да, видях го и в друга светлина. Все пак има повече от 8 години, откакто той ни напусна и човек осмисля някои неща по друг начин.
Й.П.: Като имате предвид, че освен такива пера, като това на Георги Мишев, на Георги Данаилов, на Марко Ганчев, Виолета Донева – актрисата, има и спомени на хора, които са съвършено обикновени, като библиотекарките в Хисаря, където те са контактували с него, тъй като той често е пребивавал в Хисаря.
Хубавото е, че има различни гледни точки.
Й.П.: Също със свещеника от църквата в Хисаря, лекари… Много е интересно това, че те заживяват с легендата Радой, искат да покажат своята близост към тези естетически хуманни норми, които той проповядва.
Беше ли недоразбран Радой Ралин приживе?
Й.П.: Приживе Радой Ралин е такъв боец, толкова рани са му нанесли, толкова кампании е имало срещу него, че това наистина го прави уникален. Спомням си, когато след „Лютите чушки” – книгата, която беше изгорена, как се правиха съвещания по всички партийни организации, където трябва да се заклейми, дори в изданието на Съюза на писателите имаше брой, посветен срещу Радой Ралин, и то вече в демократичните години – някъде 1994 г. Значи той имаше честта и привилегията да преодолява страхотни конфликти в самия живот и неговото поведение наистина правеше силно впечатление. Лично аз бях много изненадан от един чисто човешки епизод от книгата, който се състои в следното – когато поетът Александър Геров е в психиатрия и е в криза, че го преследват, че ще го унищожат, Радой Ралин му е ходил на свиждане и го успокоявал с това – Сашо, дай си ръката и нека да си подържим ръцете за миг. И той се успокоявал с това. Кога ще ни хрумне на нас, че той може по такъв начин да успокои невероятно напрегнат човек. Значи има тази способност Радой, както и много други случаи, когато е изваждал хора от затвора със своята активна позиция, и страница по страница се прави този събирателен образ на човека, който не съвсем е познат, тъй като идва ново поколение и ние сме си казали – нека да съхраним част от спомените за него.
Аз не мисля, че той би могъл да бъде забравен или недооценен.
К.С.: Не, дори от душманите си, ако трябва да сме честни.
Й.П.: Те много се противопоставят в различни точки с Николай Хайтов, например. Те бяха може да се каже врагове, докато Кин Стоянов като син на Радой и синът на Хайтов направиха помирителни крачки един към друг, за да покажат, че тази вражда не е важна.
К.С.: Лошото е, че агресията от другата страна не престава. Ще си позволя тук пред Йордан Попов да изразя едно мое несъгласие с това, което Марко Ганчев е написал в книгата – той има един израз, че Радой Ралин преживявал от дребни хонорари и едри заеми от писателския творчески фонд. Това не е вярно и ако не беше Марко Ганчев, ако не беше нашето с брат ми уважение пред сатирика Марко Ганчев, ще трябваше да доказва в съда това свое твърдение, защото не е вярно.
А нещо друго обиди ли ви в книгата?
К.С.: Не, говоря за това, защото е много важно.
За вас какъв баща беше Радой Ралин, на какво ви научи?
К.С.: Може би не е чак толкова важно, беше изключителен баща, разбира се. Може би и не искам да го разкажа, искам да го запазя в себе си.
Заслужава ли България такъв човек като Радой Ралин?
Й.П.: Разбира се. Спомням си едно гостуване на сдружението на писателите от Стара Загора, от където хората познаваха Радой Ралин и идваха да му целуват ръка и това беше израз на едно уважение към личността, която малцина писатели са усетили в своя живот.
К.С.: Той има едно стихотворение „Матерните”, в което се казва как всяка година той ражда рожба – има предвид творба, и как Ирод я изяжда тази творба. Много е силно това стихотворение. Името на това стихотворение носи сборникът „Избрано”, който направи големият поет Борис Христов за неговата 70-годишнина. Мисля, че с това стихотворение той напълно обобщава своята творческа съдба.
Й.П.: Радой Ралин даде огромен тласък на българската сатира. Той направи нещо, което е в духа на Славейков и други големи сатирици и затова в редакцията на „Стършел” до Христо Ботев, Алеко Константинов седи и неговият лик и ние се гордеем, че живеехме във времето, когато беше жив Радой Ралин.
Интервюто е публикувано на ekipnews.com
„Непознатият Радой“ тук
