Начало / Интервюта / Йордан Попов: В „Стършел” до Христо Ботев, Алеко Константинов седи и ликът на Радой Ралин

Йордан Попов: В „Стършел” до Христо Ботев, Алеко Константинов седи и ликът на Радой Ралин

Кин Стоянов – син на Радой Ралин, и Йордан Попов – дългогодишен колега на писателя-сатирик в „Стършел”, дадоха интервю за ТВ „Европа”. Повод за разговора е книгата „Непознатият Радой” и неговата 90-годишнина.

––––––––––––––––––––-

В интернет излиза, че Радой Ралин е роден през 1923 г. Едни прости сметки показват, че следващата година трябвало да навърши 90 години. Кажете ни, защо е това разминаване?
К.С.: Дори в академичното издание „Речник на българската литература” я има тази мистика. Той е роден в Ямбол, в семейството на Христо Хадживълчанов и Радка Димитрова. Фактически неговият вуйчо с неговата съпруга Кина го осиновява, тъй като са били бездетни.

Какво не знаем за Радой Ралин?
Й.П.: Много неща не знаем за Радой Ралин и това беше основният мотив да замислим книгата, която да се казва „Непознатият Радой”. Тя е по идея на другия съставител – Атанас Цонков, който подхвърли, че не е лошо живите съвременници на Радой да разкажат за него. Моето изумление беше като прочетох толкова интересни неща, които не съм и предполагал, че съществуват. Не само литературното дело на Радой Ралин, не само гражданската позиция – те са сравнително осветени от медиите. А това – по какъв начин хората възприемат Радой Ралин беше изключително интересно. Те отразяват някакви епизоди, които срещат Радой Ралин с тези разказвачи. Тази книга е книга за всеки дом, тъй като фигурата на Радой Ралин тепърва ще бъде осмислена в нашата културна история.

– Всички говорят за неговата сила. Откъде извираше тя?
К.С.: Той просто обичаше хората. Затова, като разлистих страниците на тази прекрасно събрана книга, за която благодаря на един от моите учители в журналистиката, какъвто беше Йордан Попов навремето, на моя колега от вестник „Демокрация” Атанас Цонков – съставителите, аз видях дори имената на хора, за които аз или баща ми би имал особено мнение. Но нещата, които са написали, са много автентични и резонират точно с това настроение, което даваше общуването с него.

В друга светлина успяхте ли да го видите?
К.С.: До голяма степен ние – аз и моят брат Стефан, бяхме много близки. Аз го познавам до много голяма степен, много неща сме си говорили, но да, видях го и в друга светлина. Все пак има повече от 8 години, откакто той ни напусна и човек осмисля някои неща по друг начин.
Й.П.: Като имате предвид, че освен такива пера, като това на Георги Мишев, на Георги Данаилов, на Марко Ганчев, Виолета Донева – актрисата, има и спомени на хора, които са съвършено обикновени, като библиотекарките в Хисаря, където те са контактували с него, тъй като той често е пребивавал в Хисаря.

Хубавото е, че има различни гледни точки.
Й.П.: Също със свещеника от църквата в Хисаря, лекари… Много е интересно това, че те заживяват с легендата Радой, искат да покажат своята близост към тези естетически хуманни норми, които той проповядва.

Беше ли недоразбран Радой Ралин приживе?
Й.П.: Приживе Радой Ралин е такъв боец, толкова рани са му нанесли, толкова кампании е имало срещу него, че това наистина го прави уникален. Спомням си, когато след „Лютите чушки” – книгата, която беше изгорена, как се правиха съвещания по всички партийни организации, където трябва да се заклейми, дори в изданието на Съюза на писателите имаше брой, посветен срещу Радой Ралин, и то вече в демократичните години – някъде 1994 г. Значи той имаше честта и привилегията да преодолява страхотни конфликти в самия живот и неговото поведение наистина правеше силно впечатление. Лично аз бях много изненадан от един чисто човешки епизод от книгата, който се състои в следното – когато поетът Александър Геров е в психиатрия и е в криза, че го преследват, че ще го унищожат, Радой Ралин му е ходил на свиждане и го успокоявал с това – Сашо, дай си ръката и нека да си подържим ръцете за миг. И той се успокоявал с това. Кога ще ни хрумне на нас, че той може по такъв начин да успокои невероятно напрегнат човек. Значи има тази способност Радой, както и много други случаи, когато е изваждал хора от затвора със своята активна позиция, и страница по страница се прави този събирателен образ на човека, който не съвсем е познат, тъй като идва ново поколение и ние сме си казали – нека да съхраним част от спомените за него.

Аз не мисля, че той би могъл да бъде забравен или недооценен.
К.С.: Не, дори от душманите си, ако трябва да сме честни.
Й.П.: Те много се противопоставят в различни точки с Николай Хайтов, например. Те бяха може да се каже врагове, докато Кин Стоянов като син на Радой и синът на Хайтов направиха помирителни крачки един към друг, за да покажат, че тази вражда не е важна.
К.С.: Лошото е, че агресията от другата страна не престава. Ще си позволя тук пред Йордан Попов да изразя едно мое несъгласие с това, което Марко Ганчев е написал в книгата – той има един израз, че Радой Ралин преживявал от дребни хонорари и едри заеми от писателския творчески фонд. Това не е вярно и ако не беше Марко Ганчев, ако не беше нашето с брат ми уважение пред сатирика Марко Ганчев, ще трябваше да доказва в съда това свое твърдение, защото не е вярно.

А нещо друго обиди ли ви в книгата?
К.С.: Не, говоря за това, защото е много важно.

За вас какъв баща беше Радой Ралин, на какво ви научи?
К.С.: Може би не е чак толкова важно, беше изключителен баща, разбира се. Може би и не искам да го разкажа, искам да го запазя в себе си.

Заслужава ли България такъв човек като Радой Ралин?
Й.П.: Разбира се. Спомням си едно гостуване на сдружението на писателите от Стара Загора, от където хората познаваха Радой Ралин и идваха да му целуват ръка и това беше израз на едно уважение към личността, която малцина писатели са усетили в своя живот.
К.С.: Той има едно стихотворение „Матерните”, в което се казва как всяка година той ражда рожба – има предвид творба, и как Ирод я изяжда тази творба. Много е силно това стихотворение. Името на това стихотворение носи сборникът „Избрано”, който направи големият поет Борис Христов за неговата 70-годишнина. Мисля, че с това стихотворение той напълно обобщава своята творческа съдба.
Й.П.: Радой Ралин даде огромен тласък на българската сатира. Той направи нещо, което е в духа на Славейков и други големи сатирици и затова в редакцията на „Стършел” до Христо Ботев, Алеко Константинов седи и неговият лик и ние се гордеем, че живеехме във времето, когато беше жив Радой Ралин.

 

Интервюто е публикувано на ekipnews.com

„Непознатият Радой“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1b3c5e96e7abdfd7322b5e9a9cd08247

Дневници на Дарвин изчезнаха от Кеймбриджкия университет

Ценните документи липсват в библиотеката вече 20 години Дневниците, в които присъства и еволюционното дърво, …