Начало / Интервюта / Камелия Спасова: Имаме идеята да направим „Антология на литмобовете” или „Антология на четящите”

Камелия Спасова: Имаме идеята да направим „Антология на литмобовете” или „Антология на четящите”

Камелия Спасова е родена на 24.04.1982 г. в гр. София. Завършила е II Английска езикова гимназия и българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Член-основател е на арт-група “Устата”, която се стреми да визира и визуализира, да назовава и изговаря изкуството на млади автори.
През 2005 г. работи като редактор в екипа на сп. “Книгите днес”. Има публикации в списанията “Родна реч”, “Следва”,”Страница”, “Алтера”, “алтераАкадемика”, в “Литературен вестник”, както и в сборници за критика и хуманитаристика. Сега е асистент по антична и западноевропейска литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и редактор в „Литературен вестник”. Пред агенция „Фокус” тя говори за Седмицата на четенето (11-24 май) и фестивала „София: Поетики”.

––––––––––––––––––-

Какво представляват събитията от Седмицата на четенето, които започнаха на 11 май и ще продължат до 24 май?
–    Това е една седмица, наситена с множество различни по вид и тип литературни събития, които са свързани между двете дати – празника на св. св. Кирил и Методий по стария и по новия стил. Това е една идея, която осъществява Ясен Атанасов. Той е организатор на седмицата на четенето и самият той казва, че това, което прави, е свързано с един проект, който току-що завършваме с Мария Калинова, ВБВ и аз – Камелия Спасова, наречен „Отворена литература”, която разглежда и анализира, да събира различните форми на литературно случване, как литературата се отваря към публиката. Ясен се опитва да съживи всички тези неща, които са се случвали 10 години в един или друг момент от една или друга група в една седмица и събитията са много атрактивни, наистина. Те най-грубо могат да се разделят в две групи – едните са по-спонтанни, случващи се непосредствено, могат да въвлекат множество хора, а другите са по-внимателно организирани, в тях заляга идеята за едно по-бавно репетиране и подготвяне. Такъв пърформанс е „4 по 4”, който го правят Ясен Василев, Иван Димитров, Радослав Чичев и Мирослав Христов. Те репетират всяка седмица. Друг такъв по-внимателен пърформанс имаше в неделя – „Литература на тъмно”, между Тодор Тодоров и Теодора Радева.

Какво означава „Литература на тъмно”?
–    И двамата автори пишат проза. Идеята е литературата да се случва именно като едно нощно четене, което да омагьосва, което да изважда този сънувателен, фантазен потенциал на литературата. Самото четене беше на едни стълби. Това също се е случвало преди 2-3 години в Склада. Другият подтип събития – спонтанният е това, което се случи в петък – литературният флашмоб „Градски четения”. Той е 11-ият литмоб, който е наречен „Post mortem”, тъй като преди три години ние направихме една поредица от 10 флашмоба – наречени „Градски четения”, като на 10-ия обявихме, че това е последният, затова след последния, след смъртта на историята, която обявява Хегел, след смъртта на литературата, тук в българския контекст, за която имаше една такава теза и след смъртта на флашмоба, като литмобовете, които ние обявихме, се случва този „следпоследен литмоб”. Други подобни събития са „Литтурне” това е един проект който 2006/2007г. се разви. Това е отново една такава форма на завръщане „Литмоб рестарт”. Отново се случва в градска среда, на различни места. При флашмоба, идват и могат да четат всякакви хора, което не е така в „Литтурнето”.

Какво четат хората на тези литмобове?
–    Четат каквото искат. Има някаква тема, но всеки може да я интерпретира по най-различен начин. Любопитно е, че ние знаем какво четат, защото след това събираме текстовете от всички 11 литмоба до сега и имаме идеята да направим т.нар. „Антология на литмобовете” или „Антология на четящите”.

Какво най-често се среща сред тях?
–    Среща се всичко – от Омир до съвременна българска литература. Наистина, има някакви акценти, но българска литература също се среща и то доста често. Има съвременна българска литература доста често – Ани Илков, Георги Господинов, Меглена Николчина, дори съвсем млади нови автори – Мария Калинова, Иван Димитров и т.н., не само поезия, има и проза. Могат да се четат и философски текстове, въпросът е да бъде изчетено и интерпретирано по някакъв начин.

Каква е целта, какъв е замисълът на тези събития?
–     На литмобовете е именно да бъде даден глас на четящия, на този, който иска да чете да излезе от своята затворена стая и да покаже как се случва едно четене. Литературата, именно четенето може да се случва навън. Един литмоб трае изключително кратко, той е до 5 минути, в което се дава сцена на четящите, не е внимателно и бавно четене. Едно друго събитие в Седмицата на четенето е изчитането на трилогията на Момчил Николов „Кръглата риба” и то ще бъде в рамките на две или три денонощия непрекъснато да се чете. А тук всеки има избор да прочете това, което му харесва и да остави някаква следа от него с тези текстове.

Какви хора идват на тези събития?
–    Много е любопитно, че идват и хора, които не познаваме – необичайни хора, не само пишещи, широк е спектърът. Тъй като самото случване е много кратко, след това хората се разотиват, всъщност ние не влизаме в контакт със случайно дошлите хора, освен през текстовете, които те са оставили. Всеки трябва да остави свой текст, с името си, с автора. Те може да бъдат и един и същи, ако някой пишещ предпочете да чете себе си, може и това да направи. Всъщност, по-рядко се случва това, по-често четящите избират да прочетат нещо, което те харесват.

А какво представляват събитията „При мамута”?
„При мамута” е идея, форум, който тръгна тази година и той съща се включва в Седмицата на четенето. Самият форум „При мамута” има идеята, която е на доц. Меглена Николчина, да срещне несрещащи се езици, а именно – езикът на поезията, музиката и науката. Поезията и музиката, вие можете да видите дори от тази седмица на четенето, колко много събития правят тази среща на поезия и музика. Но поезия, музика и наука, вече е нещо необичайно. Тук се въвличат неочаквани публики, тъй като хората, привлечени от музиката и от поезията, успяват да чуят и някаква научна лекция. Предисторията на „При мамута”, беше един друг форум – „Грация и гравитация”, срещите в Обсерваторията на поети, музиканти и физици. Тогава идеята за учените беше по-тясно обвързана тъкмо с астрономията, затова и събитията се провеждаха тъкмо в Обсерваторията, в Борисовата градина, след това гледахме звездите през най-големия телескоп в София и по този начин събитието усвои едно място, в което не са се случвали литературни и поетически събития преди този момент. Едно по-затворено, много магическо място, каквото е Обсерваторията, с идеята да се разшири кръгът на учените се чудехме как, тъй като тя е едно сравнително малко място и търсехме отново да намерим такова магическо място. Отново идеята, това да бъде „При мамута” е на доц. Меглена Николчина и това допълнение в подзаглавието „Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото”, тоест – концепцията на тези срещи е да мислят границите на човешкото, как съвременната поезия, съвременната музика изпитват границите на човека, неговото транскодиране, промяна, метаморфоза в съвременната ситуация, която е обвързана с идването на машините. Форумът се отваря от прадревността, която е древността на динозаврите и мамутите до предната линия на науката в момента, която трябва да мисли какво да правим с идването на роботите, така че всеки от учените, които до сега са идвали – географ, биолог, невролог, този път физик, опитват да представят онази тъмна и неясна зона на своята наука до която е достигнато. Заглавието „При мамута” е свързано с музея на Софийския университет по палеонтология, в който се съхранява сред фосили и останки от растения и животни от най-дълбока древност има един изключително добре запазен, най-добре запазеното такова същество в Европа, което по грешка е наричано случайно мамут, но това всъщност не е мамут, а един друг голям бозайник, наречен „дейнотериум”, който е тревопасен. Този, който е открит край Пловдив в едно село, замръзнал, пиейки вода край едно езеро, по някакъв начин той се е удавил и замръзнал, затова той е толкова добре запазен.

Как се организират такъв тип литературни събития, как хората разбират за тях и какво се очаква да се случи през тази седмица, в която те са изключително наситени?
–    Май е ужасен месец, тъй като покрай 24-и има един такъв синтез на културни събития и общо взето, дори в Седмицата на четенето всеки ден има поне по две събития, така че човек трябва да избира. Използвани са всякакви средства, за да разберат хората – фейсбук, телевизии, радиа и т.н., но според мен един стар начин е най-ефективен – предаването от уста на уста. „При мамута” вече като четвърта среща обособява една своя публика, която се интересува и следи, кога са тези събития.

Фото: dictum.mediabg.eu

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ff643848-doug-stuart-booker-prize

Книга за детство по улиците на Глазгоу спечели „Букър”

Дъглас Стюарт получи наградата за дебюта си Shuggie Bain По страниците описва донякъде и собствения …