Начало / Интервюта / Камелия Спасова: Имаме идеята да направим „Антология на литмобовете” или „Антология на четящите”

Камелия Спасова: Имаме идеята да направим „Антология на литмобовете” или „Антология на четящите”

Камелия Спасова е родена на 24.04.1982 г. в гр. София. Завършила е II Английска езикова гимназия и българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. Член-основател е на арт-група “Устата”, която се стреми да визира и визуализира, да назовава и изговаря изкуството на млади автори.
През 2005 г. работи като редактор в екипа на сп. “Книгите днес”. Има публикации в списанията “Родна реч”, “Следва”,”Страница”, “Алтера”, “алтераАкадемика”, в “Литературен вестник”, както и в сборници за критика и хуманитаристика. Сега е асистент по антична и западноевропейска литература в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и редактор в „Литературен вестник”. Пред агенция „Фокус” тя говори за Седмицата на четенето (11-24 май) и фестивала „София: Поетики”.

––––––––––––––––––-

Какво представляват събитията от Седмицата на четенето, които започнаха на 11 май и ще продължат до 24 май?
–    Това е една седмица, наситена с множество различни по вид и тип литературни събития, които са свързани между двете дати – празника на св. св. Кирил и Методий по стария и по новия стил. Това е една идея, която осъществява Ясен Атанасов. Той е организатор на седмицата на четенето и самият той казва, че това, което прави, е свързано с един проект, който току-що завършваме с Мария Калинова, ВБВ и аз – Камелия Спасова, наречен „Отворена литература”, която разглежда и анализира, да събира различните форми на литературно случване, как литературата се отваря към публиката. Ясен се опитва да съживи всички тези неща, които са се случвали 10 години в един или друг момент от една или друга група в една седмица и събитията са много атрактивни, наистина. Те най-грубо могат да се разделят в две групи – едните са по-спонтанни, случващи се непосредствено, могат да въвлекат множество хора, а другите са по-внимателно организирани, в тях заляга идеята за едно по-бавно репетиране и подготвяне. Такъв пърформанс е „4 по 4”, който го правят Ясен Василев, Иван Димитров, Радослав Чичев и Мирослав Христов. Те репетират всяка седмица. Друг такъв по-внимателен пърформанс имаше в неделя – „Литература на тъмно”, между Тодор Тодоров и Теодора Радева.

Какво означава „Литература на тъмно”?
–    И двамата автори пишат проза. Идеята е литературата да се случва именно като едно нощно четене, което да омагьосва, което да изважда този сънувателен, фантазен потенциал на литературата. Самото четене беше на едни стълби. Това също се е случвало преди 2-3 години в Склада. Другият подтип събития – спонтанният е това, което се случи в петък – литературният флашмоб „Градски четения”. Той е 11-ият литмоб, който е наречен „Post mortem”, тъй като преди три години ние направихме една поредица от 10 флашмоба – наречени „Градски четения”, като на 10-ия обявихме, че това е последният, затова след последния, след смъртта на историята, която обявява Хегел, след смъртта на литературата, тук в българския контекст, за която имаше една такава теза и след смъртта на флашмоба, като литмобовете, които ние обявихме, се случва този „следпоследен литмоб”. Други подобни събития са „Литтурне” това е един проект който 2006/2007г. се разви. Това е отново една такава форма на завръщане „Литмоб рестарт”. Отново се случва в градска среда, на различни места. При флашмоба, идват и могат да четат всякакви хора, което не е така в „Литтурнето”.

Какво четат хората на тези литмобове?
–    Четат каквото искат. Има някаква тема, но всеки може да я интерпретира по най-различен начин. Любопитно е, че ние знаем какво четат, защото след това събираме текстовете от всички 11 литмоба до сега и имаме идеята да направим т.нар. „Антология на литмобовете” или „Антология на четящите”.

Какво най-често се среща сред тях?
–    Среща се всичко – от Омир до съвременна българска литература. Наистина, има някакви акценти, но българска литература също се среща и то доста често. Има съвременна българска литература доста често – Ани Илков, Георги Господинов, Меглена Николчина, дори съвсем млади нови автори – Мария Калинова, Иван Димитров и т.н., не само поезия, има и проза. Могат да се четат и философски текстове, въпросът е да бъде изчетено и интерпретирано по някакъв начин.

Каква е целта, какъв е замисълът на тези събития?
–     На литмобовете е именно да бъде даден глас на четящия, на този, който иска да чете да излезе от своята затворена стая и да покаже как се случва едно четене. Литературата, именно четенето може да се случва навън. Един литмоб трае изключително кратко, той е до 5 минути, в което се дава сцена на четящите, не е внимателно и бавно четене. Едно друго събитие в Седмицата на четенето е изчитането на трилогията на Момчил Николов „Кръглата риба” и то ще бъде в рамките на две или три денонощия непрекъснато да се чете. А тук всеки има избор да прочете това, което му харесва и да остави някаква следа от него с тези текстове.

Какви хора идват на тези събития?
–    Много е любопитно, че идват и хора, които не познаваме – необичайни хора, не само пишещи, широк е спектърът. Тъй като самото случване е много кратко, след това хората се разотиват, всъщност ние не влизаме в контакт със случайно дошлите хора, освен през текстовете, които те са оставили. Всеки трябва да остави свой текст, с името си, с автора. Те може да бъдат и един и същи, ако някой пишещ предпочете да чете себе си, може и това да направи. Всъщност, по-рядко се случва това, по-често четящите избират да прочетат нещо, което те харесват.

А какво представляват събитията „При мамута”?
„При мамута” е идея, форум, който тръгна тази година и той съща се включва в Седмицата на четенето. Самият форум „При мамута” има идеята, която е на доц. Меглена Николчина, да срещне несрещащи се езици, а именно – езикът на поезията, музиката и науката. Поезията и музиката, вие можете да видите дори от тази седмица на четенето, колко много събития правят тази среща на поезия и музика. Но поезия, музика и наука, вече е нещо необичайно. Тук се въвличат неочаквани публики, тъй като хората, привлечени от музиката и от поезията, успяват да чуят и някаква научна лекция. Предисторията на „При мамута”, беше един друг форум – „Грация и гравитация”, срещите в Обсерваторията на поети, музиканти и физици. Тогава идеята за учените беше по-тясно обвързана тъкмо с астрономията, затова и събитията се провеждаха тъкмо в Обсерваторията, в Борисовата градина, след това гледахме звездите през най-големия телескоп в София и по този начин събитието усвои едно място, в което не са се случвали литературни и поетически събития преди този момент. Едно по-затворено, много магическо място, каквото е Обсерваторията, с идеята да се разшири кръгът на учените се чудехме как, тъй като тя е едно сравнително малко място и търсехме отново да намерим такова магическо място. Отново идеята, това да бъде „При мамута” е на доц. Меглена Николчина и това допълнение в подзаглавието „Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото”, тоест – концепцията на тези срещи е да мислят границите на човешкото, как съвременната поезия, съвременната музика изпитват границите на човека, неговото транскодиране, промяна, метаморфоза в съвременната ситуация, която е обвързана с идването на машините. Форумът се отваря от прадревността, която е древността на динозаврите и мамутите до предната линия на науката в момента, която трябва да мисли какво да правим с идването на роботите, така че всеки от учените, които до сега са идвали – географ, биолог, невролог, този път физик, опитват да представят онази тъмна и неясна зона на своята наука до която е достигнато. Заглавието „При мамута” е свързано с музея на Софийския университет по палеонтология, в който се съхранява сред фосили и останки от растения и животни от най-дълбока древност има един изключително добре запазен, най-добре запазеното такова същество в Европа, което по грешка е наричано случайно мамут, но това всъщност не е мамут, а един друг голям бозайник, наречен „дейнотериум”, който е тревопасен. Този, който е открит край Пловдив в едно село, замръзнал, пиейки вода край едно езеро, по някакъв начин той се е удавил и замръзнал, затова той е толкова добре запазен.

Как се организират такъв тип литературни събития, как хората разбират за тях и какво се очаква да се случи през тази седмица, в която те са изключително наситени?
–    Май е ужасен месец, тъй като покрай 24-и има един такъв синтез на културни събития и общо взето, дори в Седмицата на четенето всеки ден има поне по две събития, така че човек трябва да избира. Използвани са всякакви средства, за да разберат хората – фейсбук, телевизии, радиа и т.н., но според мен един стар начин е най-ефективен – предаването от уста на уста. „При мамута” вече като четвърта среща обособява една своя публика, която се интересува и следи, кога са тези събития.

Фото: dictum.mediabg.eu

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

миряна башева

Непримиримата Миряна Башева отнесе своята лирична държава на по-добро място

Иван ГОЛЕВ Доколкото я познавах (повече от поезията ѝ и по-малко – лично) смея да …