Лира Литературно-рекламна Агенция
Скоро излезе нова биографична книга за Барак Обама – президент на САЩ. В „Барак Обама: Историята” от Дейвид Маранис – известен журналист и носител на „Пулицър”, са публикувани писма, които той си е разменял писма с две от бившите си приятелки – Алекс МакНиър и Дженавив Кук. Интересен е един отговор на Обама относно големия поет Т. С. Елиът. Писмото на Обама е отговор на такова на МакНиър, която трябва да подготви курсова работа за поета и неговото произведение „Пустата земя”. Тогава двамата са били в колеж, още не завършили висше образование. Ето и отговора на Обама, публикуван в huffingtonpost.com.
„Не съм чел „Пустата земя” от година, а бележките под линия така и никога не погледнах. Но ще рискувам със следните твърдения – Елиът има същата възторжена визия като Мюнцер и Йейтс. Въпреки това, той е по-голям реалист, спрямо времето, в което е живял. Сблъсквайки се с това, което той нарича избор между хаоса и механичния ред, той продължава, като създава граница между асексуалната непорочност и бруталната сексуална реалност.
Прочети неговото есе „Традицията и индивидуалния талант”, както и „Четири квартета”, където той не е толкова заинтересован от това да обрисува умиращата Европа, за да разбереш, за какво ти говоря. Спомни си как ти казвах, че има определен тип консерватизъм, който уважавам повече от буржоазния либерализъм – Елиът е от този тип.
Разбира се, той се раздвоява на моменти, но това е реакция, по-скоро от дълбок фатализъм, не от невежество. (Сравни го с Йейтс или Паунд, които са от същата среда, но избират да подкрепят Хитлер и Мусолини). Този фатализъм е роден от връзката между плодовитост и смърт, за които говорих в предишното си писмо. Животът се храни сам. Този фатализъм го свързвам и със западните традиции на моменти. Изглеждаш изненадана от противоречивостта и амбивалентността на Елиът, не споделяш ли и ти тази амбивалентност, Алекс?”
…………………………………
Томас Стърнз Елиът (подписвал се най-често с „ТС Елиът“ или „Т. С. Елиът“), кавалер на Ордена за заслуги, е англо-американски поет, драматург и литературен критик, чиито творби като „Любовната песен на Дж. Алфред Пръфрок“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“ се смятат за едни от най-великите постижения на модернизма от ХХ век. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 година.
