Лира Литературно-рекламна Агенция
Един от най-популярните съвременни холандски писатели Кадер Абдола (с рождено име Хосеин Саджади) представи в България нашумелия си роман „Къщата на джамията”.
Абдола е роден в Арак, Иран, през 1954 г. Учи физика в Техеран. Напуска родина си през 1988 г. по политически причини – противопоставя се на управлението на шаха, а по-късно и на режима на аятолах Хомейни. Установява се в Холандия, където живее в малкото градче Делфт. Автор е на 15 книги.
…………………………………………….
Защо Кадер и защо Абдола?
– Когато исках да издам първата си книга, не можех да напиша моето име на корицата, защото книгата беше срещу аятоласите. По това време двама мои другари бяха екзекутирани от режима. Името на единия беше Кадер, другият се казваше Абдола. Поставих имената им едно до друго и сега аз съм Кадер Абдола.
Вашите книги известни ли са в Иран?
– Хората знаят за тях, но никой не може да ги прочете, понеже преводът е забранен. Но някои хора четат английската версия.
Провали ли се мулти-култи моделът в Западна Европа според Вас?
– Абсолютно не! Ако живеем заедно, ако културите живеят една до друга, има мултикултурно общество. В Европа през последните 25 години са дошли 30 милиона души от различни култури. Учат там, живеят там, влюбват се там и са създали нова култура – културата да живееш един до друг. Но популистката партия казва: Вие трябва да сте същите като нас. Трябва напълно да приемете нашата култура. Ако не го направите, казват те, мултикултурният модел се е провалил.
Но това не е така! Той не се е провалил, той е по-силен отпреди.
Всъщност обикновеният човек при всички положения печели от това?
– След 50 години ние ще имаме една силна Европа, която ще въплъщава много различни култури
Предполагам познавате книгата на Тило Сарацин „Германия се самоубива”, която излезе в Германия, и отговора на турския студент, живеещ в Австрия, Инан Тюркмен „Ние идваме”? Какво мислите за тях?
– Не мога да кажа точно за книгите, но за понятието “ Ние идваме “ – Времената се промениха. Ние виждаме, че много култури – Иран, Афганистан, България … и кои ли не държави искат да отидат в друга култура, да пробват нещо различно и хубавото нещо в цялата работа е, че никой не може да ги спре, а това е добре за всички.
Гюнтер Грас предизвика големи дискусии, критикувайки политиката на Израел. Каква е Вашата позиция по казуса Иран-Израел?
– Много съм доволен, че той написа това така наречено стихотворение. Това не е стихотворение – това е един силен и красив глас … Напълно съм съгласен с него. Една война между Америка, Израел и Иран не би била добра за когото и да е. Надявам се, че ще намерят начин да разговарят помежду си и да установят мир.
„Къщата на джамията” е бестселър в Холандия. Казвате, че искате да разбулите домашния ислям. А радикалния? Докъде ще стигне ескалацията на противопоставянето на двете религии – християнство и ислям?
– Ако прочетете „Къщата на джамията” ще видите, че едно нормално ислямско семейство, моето семейство всъщност, има огромни проблеми с радикалния ислям. Ще видите, че радикалният ислям е разрушил моето семейство и аз като писател се противопоставям на всякакъв вид радикализъм. Радикализмът не пасва на човешките същества. Ислямският радикализъм е най-лошият възможен начин да подходиш към политиката. И всички много добре знаят, че те никога няма да спечелят. Мисля, че сега на всички вече им е ясно, че те грешат, че талибаните са много сериозно объркани. Но самите талибани не смятат, че грешат.
Защо Близкият Изток – мястото където възниква цивилизацията преди хиляди години, днес е толкова нестабилен регион?
– Заради войните, заради враждите, защото тази вражда е от стотици години. Разрушени са основите на цялото човешко знание, фундаментът на цивилизацията е разрушен. Същото може да се види и в България – врагът е разрушил фундамента на истинския живот. Никога не сме имали спокойното време да седнем сами със себе си, да помислим за живота си и да продължим да живеем нормално. Винаги процесът е прекъснат от нашите врагове и сега от исляма.
Какво четете?
– Не съм добър читател. Не чета като нормален читател – другите хора четат, за да се насладят на книгата. Аз имам по-технически поход към четенето – чета, за да разбера каква е структурата на книгата. Искам да разбера как точно писателят е успял да я сглоби. Всеки ден в шест сутринта чета романи, чета книги – никой не го прави това. Аз чета от професионални съображения. Чета като своя работа, а не за забавление. И по тая причина чета всичките автори, но проблемът е, че не ги завършвам. След 50 страници вече знам – това не е моята книга, след 120 казвам: Не, не, вече няма за какво да я чета … защото не съм добър читател.
А има ли книга, за която можете да кажете: Това е моята книга?
Да, „Посещение от Goon Squad” на Дженифър Игън. Това е трудна книга, но с много силна и въздействаща структура … нов глас. Добра книга за добри читатели.
Интервюто взе Анна Стоянова
„Къщата на джамията” тук
