Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 22 април, се навършват 210 години от рождението на Георги Хуца, известен като Юрий Венелин – украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Роден е в с. Велика Тибава, днес Украйна. При престоя си в Сегед и Кишинев се запознава с българското минало и култура. През 1829 г. в Москва публикува своето изследване: “Старите и сегашните българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите”, а през 1830 г., чрез материалната подкрепа на М. П. Погодин , С. Т. Аксаков и Академията на науките на Русия е командирован в поробените от Османската империя български територии.
В периода 1829-1841 г. Венелин изследва българските народни умотворения и характерните особености на българския език. Голяма част от изследванията му не са публикувани. Венелин установява и поддържа връзка с Васил Априлов, Неофит Рилски, Тодор Петлешев, Ботю Петков и др. Чрез познанството си с даскал Ботю Петков (бащата на Христо Ботев), през 1853 г. в български превод е издадена първата част от неговите изследвания за историята на българите: “Критически издирвания за историята на българите – от произхода на българите на Тракийския полуостров до 968 г., или до покоряването на България от великия княз руский, Светослав” (Земун, 1853г.). Първата част завършва с българските отношения при Борис І към сърбите и хърватите… Позорния агресивен акт на Светослав, подстрекаван от неговата майка Олга (по произход – принцеса от Дания), даскал Ботю Петков не публикува.
Първата част, публикувана в неголям тираж, вдъхновява българските възрожденци за революционна национално освободителна борба, а по-умерените и конформистки кръгове за петиция на българите до султана от 1856 г.
Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 година. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Гогол.
