Начало / Любопитно / „6-те най-важни решения в живота ти. Ръководство за тийнейджъри“ от Шон Кови (откъс)

„6-те най-важни решения в живота ти. Ръководство за тийнейджъри“ от Шон Кови (откъс)

Изборът си е твой

Наричай ме Шон.
Аз съм авторът на тази книга и се радвам, че сме заедно. Не се притеснявай! Това няма да е поредната скучна книга. Тази е различна. Написана е специално за хора като теб, за тийнейджъри, и е посветена на твоя живот, на твоите проблеми, изобщо – на твоите работи. Има и страхотни картинки (наложи се да наема няколко художници и да им платя цяло състояние, защото мен самия не ме бива в рисуването).
Това е книга за една идея.
Преминавам директно по същество. Има шест ключови решения, които трябва да вземеш през юношеските си години. Тези решения могат да изградят, а могат и да съсипят бъдещето ти. Така че избирай мъдро и не си прeцаквай възможностите. Но ако случайно прецакаш шансовете си, не се притеснявай – не е дошъл краят на света. Гледай да се върнеш по-бързо отново на правия път и започни да правиш по-интелигентен избор.
Да си тийнейджър днес е по-трудно отвсякога. Ако на баба ти и дядо ти навре-
мето, за да стигнат до училище се е налагало да се катерят нагоре по хълма и да проправят пъртина в снега, ти си изправен пред съвсем различни предизвикателства – информационното претоварване, наркотиците по време на купон, интернет порното, изнасилването по време на среща, тероризма, тоталната конкуренция, депресията, натиска на връстниците. Светът страшно се е променил!
Въпреки че все още стрелям с фунийки, аз вече не съм тийнейджър; все пак много добре си спомням през какви перипетии съм преминал. Повечето от проблемите ми са започнали от самото ми раждане. Баща ми се смееше: „Шон, когато се роди, бузите ти бяха толкова дебели, че докторът не знаеше от кой край да те пляска – чудеше се кое ти е дупето и кое главата“. И не се майтапеше. Трябва да видиш бебешките ми снимки. Бузите висят от лицето ми като балони, пълни с вода. Можеш да си представиш колко често са ми се подигравали с тях.
Веднъж с децата от квартала скачахме на нашия батут. Играехме си да показваме разни номера. Когато дойде моят ред, Сюзън, съседското момиче, не можа да се стърпи и каза това, което всички си мислеха:
– Мале-е, вижте как подскачат бузите на Шон! Толкова са дебели!
По-малкият ми брат Дейвид се опита да ме защити:
– Бузите му не са дебели, те са чист мускул.
С доблестната си постъпка обаче той ми направи мечешка услуга. Сега всички
с голям кеф започнаха да се обръщат към мен с нов прякор: „Мускулестата буза“.
Този проблем ме терзаеше и в прогимназията. Ужасно мъчителен беше седми
клас – дълго се опитвах да го изтрия от спомените си. Бузите ми все още бяха големи и един осмокласник на име Скот все се опитва ше да ме предизвика на
бой. Не знам за що толкова се беше заял с мен. Нищо не му бях направил.
Може би защото е бил сигурен, че ще може да ме надвие. Всеки ден след часа по математика ме причакваше в коридора с двама-трима свои приятели и ме предизвикваше да се бием. Аз умирах от ужас и гледах да го отбягвам.
Един ден ме сгащи:
– Ей, Кови! Женчо дебел! Що не искаш да се бием, бе?
– Ми, не знам.
И ме удари с юмрук в стомаха – ама толкова силно, че ми изкара въздуха. Бях
твърде уплашен, за да му отвърна. След това ме остави на мира. Но аз бях унизен и се чувствах като пълен смотаняк. (Между другото, сега съм по-висок от Скот и само да ми падне! Майтапя се.)
Когато влязох в гимназията, за моя приятна изненада големите ми бузи се сто-
пиха, но пък се появиха нови проблеми. Изведнъж се оказа, че ми се налага да вземам адски много, и то все важни решения, за които не бях готов. Още през първата седмица бях поканен да вляза в компанията на едни по-големи от мен момчета, които много пиеха. Не ми се щеше да се сприятелявам с тях, но пък и не исках да ги обидя.
Завъдих нови приятели. После пък всички тези нови момичета. Едно даже нещо ме хареса. Беше красива и настъпателна и хем беше много вълнуващо, хем страшничко.
Толкова много въпроси се блъскаха в главата ми! Да харесвам ли това момиче? С кого да движа? Какви учебни предмети да избера? Да отида ли на този купон? Как да комбинирам училището, спорта и приятелите?
По онова време не го осъзнавах, но всъщност това бяха едни от най-важните
решения, които някога съм вземал в живота си.
Идеята да напиша тази книга дойде след една анкета, която проведох сред сто-
тици тийнейджъри. На въпроса „Кои са най-големите предизвикателства пред
теб?“ ето какво отговаряха те:

Стресът. Предизвикателство номер едно е да успея да вместя всичко, защото имам страшно много работи на главата си.

Да се справям със секса. Трябва сега да направя правилния избор, за да не се налага по-късно да живея с грешките си. Излиза, че ако не правиш секс, когато си тийнейджър, те смятат за смотаняк или нещо такова.

Подготовката за колежа. Вече се вижда краят на училището, а аз въобще не съм мислил за колежа. Всеки път, когато се опитвам да се замисля за него, главата започва яко да ме цепи и зарязвам мисленето.

Разводът на родителите ми. Непрекъснато се карат при кого да живея.

Ученическите драми: Кой с кого излиза? Кой е най-готин? Кой е с най-модерна прическа? Кой има повече пари? Кой какво казал за някого? Смешна работа!

Приятелите. Много се бъзикат с мен. Трудно ми е да общувам с тях. Те си се събират в малки групички и ме отбягват. Чувствам се изолиран, а и аз самият започнах да се държа настрана и да ги избягвам.

Безпокоя се за семейството си, могат да те убият както си вървиш по улицата. Много хора не ходят на училище и се занимават само с пласиране на наркотици. Страх ме е за малкия ми брат и за сестра ми.

Гаджетата. Въобще не се занимавам с гаджета, а вече съм на 17. Приятелите ми се подиграват и ме карат да се чувствам така, сякаш нещо не ми е наред.

Тялото и въобще външният вид. Непрекъснато се боря с наднорменото си тегло.

Училището и оценките. Майка ми ми крещи.

Парите. Изобщо не ми стигат.

Натискът на връстниците е най-големият проблем. Някои хора много лесно ми намират цаката – много им се давам.

Внимателно изчетох всички отговори, които получих. Освен това, в продължение на три години интервюирах много тийнейджъри от най-различни краища.
И моделът започна да се избистря. От 999-те различни предизвикателства, които бяха споменати, шест се открояваха най-ярко от всички.
Когато се вгледах по-внимателно, открих, че всяко предизвикателство вървеше
с някакъв определен избор (или поредица от избори). Някои от тийнейджърите,
които интервюирах, бяха направили интелигентен избор, а други – доста глупав.
В резултат на това едни се чувстваха щастливи, а други усещаха, че са сгафили.
Предизвикателствата са решения, които се вземат на житейските кръстопъ-
тища и последиците са огромни. След анкетата ми стана ясно, че – общо казано – има шест най-важни решения, свързани с тези предизвикателства, които трябва да се вземат в тийнейджърската възраст!

ШЕСТТЕ НАЙ-ВАЖНИ РЕШЕНИЯ В ЖИВОТА ТИ

Училището. Какво ще направиш за образованието си?
Приятелите. Какви приятели ще си избереш и какъв приятел ще бъдеш самият ти?
Родителите. Ще се разбираш ли с родителите си?
Гаджетата и сексът. С кого ще излизаш и какво ще правиш по въпроса за секса?
Пристрастяването. Какво ще правиш с цигарите, алкохола, наркотиците и другите пристрастяващи работи?
Самооценката. Ще избереш ли да се харесваш?

Може да не си се замислял много-много върху тези решения. Или може би се бориш с някое от тях, а може би и с всичките. В каквото и положение да си, трябва да проучиш нещата около всяко решение – всички подробности, и хубавите, и лошите страни – така че с ясно съзнание да можеш да правиш информиран избор.
Предполагам, че не ти се иска да застанеш насред път и да се затюхкаш: „Ех, само ако знаех…“
Много от решенията, които вземаш през тийнейджърския си период, се от-
разяват по-нататък върху целия ти живот. В книгата си „Да защитаваш нещо“ религиозният лидер Гордън Б. Хинкли разказва следната история от времето, когато е бил млад:
Когато работех в канцеларията на денвърската железница, отговарях за ба-
гажа и експресните пратки в пътническите влакове. Един ден ми се обажда
колегата ми от Ню Джърси и ми съобщава, че някакъв влак пристигнал без
багажния си вагон. Триста клиенти били бесни и с пълно право.
Установихме, че влакът е път вал от Оуклънд, Калифорния, до Сейнт Луис, където някакъв стрелочник преместил парче стомана само с пет сантиметра. Това парче стомана било стрелката. И така багажният вагон, който трябвало да пристигне в Нюарк, се озовал в Ню Орлийнс, на хиляда и четиристотин мили разстояние.
Затворите по света са пълни с хора, които са направили неразумен, а понякога дори и пагубен избор; хора, които са преместили съвсем лекичко някаква стрелка в живота си и след това са потеглили в погрешната посока, докато накрая са се озовали далеч не там, където трябва.

Всяко от тези шест решения е като тази стрелка – малко петсантиметрово парче стомана, което ще ни поведе в правилната или в погрешната посока, на стотици мили разстояние.

ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА ТИЙНЕЙДЖЪРИ

Представи си две 19-годишни момичета на път да излязат от тийнейджърската възраст. На тринадесет години те са били в еднаква ситуация. На деветнадесет години обаче се намират на две съвсем различни места в резултат на различния избор, който са направили.

ЗАПОЗНАЙ СЕ С АЛИ. Тя е вечно усмихната. Учи в местния университет и живее с две страхотни съквартирантки; прекарват си много гот. Али е спечелила
стипендия, а освен това работи и на непълен работен ден като помощник-учител. Планира да се дипломира след две години със специалност английска филология и да стане учителка. В момента Али излиза с две момчета, но не особено сериозно нито с едното, нито с другото. През тийнейджърските си години не е имала много гаджета и се е чувствала малко неуверена в това
отношение, но сега е горда, че не е преспивала с всеки срещнат. Надява се да срещне чудесно момче и един ден да се ожени за него.
Когато е била на петнадесет години Али веднъж опитала наркотици, но след
случката осъзнала колко е глупаво. Оттогава, освен чаша вино от време на време, Али не пие, не пуши и не се занимава с наркотици. Не е пристрастена към нищо. Всяка неделя вечер се обажда на майка си, която нарича „най-доб-
рата ми приятелка“. Въпреки че има проблеми, в общи линии тя е уверена,
целеустремена и доволна от себе си.

ЗАПОЗНАЙ СЕ С ДЕЗИРЕ. Тя е невероятно красива, но страда от лошо самочувствие. Когато я попитат защо, тя отговаря: „Не знам. Просто непрекъснато си мисля, че съм дебела и грозна“.
Дезире е започнала да пуши, когато е била на четиринадесет години и в момента пуши по два пакета дневно. Твърди, че може да откаже цигарите още утре.
Работи на пълен работен ден в магазин за хранителни стоки и получава минимална заплата. Въпреки че е завършила гимназия, никога не е учила сериозно и не вижда смисъл да продължава образованието си. Живее сама в апартамент и е имала различни гаджета, с които е живяла. По време на гимназията е ходила с много момчета и е имала безброй много неуспешни връзки. „Изглежда, все си избирах някакви смотаняци“, казва тя.
Дезире не поддържа близки взаимоотношения с родителите си. Не поддържа връзка и с някогашните си най-добри приятели от гимназията.
Не знае какво иска от бъдещето си и често изпада в депресии.

Две момичета. Два съвършено различни случая. Защо се получава така? Заради различния избор, който са направили. Започваш ли да разбираш защо е страшно важно да вземеш интелигентни решения за училището, приятелите, родителите, гаджетата, секса, пристрастяването и самочувствието?

ДЕСЕТГОДИШНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ
Преди да продължиш нататък, направи си следния малък експеримент:
Задачата ти е да се представиш на някого такъв, какъвто си бил точно преди
десет години, и да разкажеш някои неща за себе си.
Примерно, ако името ти е Джереми и си на 17, ще кажеш нещо подобно:
„Здрасти, казвам се Джереми. На 7 години съм и живея в Торонто, Канада, с ро-
дителите си и с по-малкия си брат, който е на четири. Току-що завърших първи клас. Имам златна рибка на име Спот и много обичам да оцветявам картинки и
да играя футбол. Чувствам се щастлив“.

Ако четеш тази книга и близо до теб има някого, изпробвай този експеримент
с него (или нея). Кажи му (кажи й), че това е част от някаква задача от книгата,
за да не помислят, че си превъртял. Представи се такъв, какъвто си бил преди десет години, а след това накарай човека, на когото си се представил, да направи същото.
Сега превключи скоростите. Задачата ти е да се представиш на същия човек
такъв, какъвто би искал да бъдеш след десет години. Разкажи му (й) с какво се занимаваш и още нещо за себе си. Не забравяй: става въпрос за това какъв би искал да бъдеш след десет години.
И така, Джереми ще каже нещо такова: „Здрасти! Казвам се Джереми. На 27 години съм и живея във Ванкувър, Канада. Наскоро се ожених за прекрасна
жена на име Жасмин. Преди няколко години завърших музикалното си образование в Университета в Торонто и в момента преподавам пиано в частно музикално училище. Обичам семейството си и прекарваме много време заедно. Чувствам се много добре и харесвам посоката на живота си.“

Току-що се опита да пътешестваш във времето. Когато се върна десет години
назад, какви спомени изплуваха в главата ти? Добър момент ли уцели или лош?
А бъдещето? Какво видя след десет години? Какво искаш да правиш и какъв ис-
каш да станеш след десет години?

СВОБОДЕН СИ ДА ИЗБИРАШ
Добрата новина е, че от теб си зависи къде ще се озовеш след десет години. Свободен си да избираш какво искаш да направиш с живота си.
Нарича се свободна агенция или свободна воля и си е твое право по рождение. И още нещо: можеш да превключиш на него мигновено! Във всеки един момент можеш да избереш дали да проявяваш по-голямо уважение към себе си или да продължаваш да се влачиш с приятели, които те унижават. В крайна сметка ти си избираш дали да си щастлив или нещастен.
Всъщност, въпреки че си свободен да избираш, ти не можеш да избереш последствията от своя избор. Те са „заредени“ предварително. Това е комплексна сделка. Като в поговорката: „Ако повдигнеш единия край на пръчката, повдигаш и другия“. Избор и последствие си вървят заедно, както баничката върви с кисело мляко. Например, ако избереш да не се учиш в училище и да не постъпиш в колеж, ще трябва да преживееш и естествените последици от такъв избор – тоест, ще ти е много трудно дори да се добереш до интервю за високоплатена работа. И друг пример: ако избираш умно с кого да излизаш и избягваш безразборния секс, ще се радваш на последиците да имаш
добра репутация и да не се притесняваш за болести, предавани по полов път, или пък да забременееш.
Английската дума за решение има латински корен, който означава „отрязвам от“. Като кажеш „да“ на едно нещо, означава, че казваш „не“ на друго. Затова понякога трудно вземаме решения.
Винаги ти е по-лесно да вземеш едно решение веднъж завинаги, отколкото да решаваш „на парче“ отново и отново. Например, когато бях тийнейджър реших, че няма да пуша, няма да пия и няма да употребявам наркотици. (Гледай сега, не се правя на голям герой, защото като тийнейджър съм правил много грешки, както ще видиш по-нататък в книгата. Но точно това решение си беше много добро.) И така – избягвах купони, на които всички се натряскваха. Избрах да не влизам в компанията на момчета, които се дрогираха. Никога не съм се поддавал на натиск от страна на връстниците си да правя тези работи, защото веднъж вече бях взел решение и не се налагаше отново и отново да го вземам.
Някой може да каже, че съм пропуснал голям кеф. Може и така да е. Но за мен това решение ми даде свобода: свободата да не се надрусвам и да правя ред глупости; свободата да не карам кола пиян и да предизвикам някоя катастрофа; свободата да не се пристрастявам.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

42604212444_4d6ff430df_b

Еротична книга отпреди осем века избегнала църковната анатема

„50 нюанса сиво” на Средновековието излиза още през 13. в. Името на четивото е „Роман …