Удоволствието от препрочитането

09.04.2012 Любопитно

„За всеки, който нетърпеливо отваря нов бестселър, друг се наслаждава на позната, но обичана книга. Защо се случва така? По този въпрос говори Том Ламонт(журналист и писател) от „Обзървър” в текст, публикуван в „Гардиън”.

Обикновено всичко започва с престорено пренебрежение. Няма да чета всичко, си казваш, и посягаш към захабената корица. Любим пасаж, след това цялата глава и рано или късно решаваш да прочетеш цялата книга. Един пасаж или една глава никога не са достатъчни. Същите качества, които те заплениха преди, го правят отново. При мен лично, с Дикенс винаги се получава така.
Като всяко дете на 80-те, за мен книгите бяха от Роалд Дал или не. Няколко пъти съм преминавал през „Вещиците” и „Матилда”. Но го правех скришно – просто не ми беше приятно роднина или приятел да ме погледне многозначително: „Отново?”
Трябва да отбележа, че примерите, които давам, са лично мои. Някои от тях може да не ви харесат. Надявам се обаче, че схващата идеята. Например, всеки иска да пътува във времето. Всеки път, когато изпитам подобно чувство, отварям „1984”. Не знам защо, но емоциите всеки път са с еднаква сила. Ако нямам под ръка Оруел, мога да се задоволя и със Селинджър.
„Талантливият мистър Рипли” от Патриша Хайсмит има страхотен съспенс. Именно съспенсът е едно от нещата, които се губят при препрочитане. Когато обаче си запознат с историята и знаеш какво следва, можеш да оцениш всяка страница, всяка сцена. Нещо, което си забравил да направиш, когато за първи път си се захванал с книгата, защото си се чудил какво ще се случи. Други творби пък са прекалено дълбоки за да абсорбираш написаното, не е достатъчен един прочит.
Понякога дори писателите очакват препрочитане на техните книги и дават награди за това. Набоков дава подсказка на втората страница на „Лолита”, но какво иска да каже разбираш само, ако преди това си прочел книгата. В началото на първата книга за Хари Потър се споменава за персонаж, който няма да се появи в тази или следващата част. Но след това…
Препрочитането е терапия, придружена от чувство за вина. Но защо да не се върнеш към нещо, което знаеш, че е добро? Поради същата причина продължавам да се връщам към бирата и да се срещам отново с най-добрите си приятели.

Фото: guardian.co.uk