„Американска фондация за България” и Български дарителски форум организират премиера на тритомника „Енциклопедия дарителство.Дарителските фондове и фондации” на 13 март от 17 ч в сградата на софийската Телефонна палата (ул. „Гурко” №4).
Енциклопедията представя историята на дарителството в България от 1878 до 1951 година, чрез личните истории на хора, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си и често са превръщали дори своята лична загуба в дарителски жест.
Част от тези личности са известни, повечето обаче са непознати за широката публика. Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители, с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.
Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна страна.Разказани са съдбите на 1 200 дарители.
Съдържанието на този труд обхваща периода до 1951 година, когато с Указ за общественото подпомагане всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.
„Енциклопедия дарителството” е създадена от екип учени от БАН и издадена от Български дарителски форум и Американска фондация за България. Сред авторите на статиите са проф. д.и.н. Веска Николова (ИИИ-БАН), доц. д-р Росица Стоянова (ИИИ-БАН), Цветана Величкова (НА-БАН), д-р Милена Тодоракова (ДА „Архиви“), д-р Калинка Анчова (ЦДА), проф. д.и.н Тодор Петров (ВА „Г.С. Раковски“), Дивна Гоцева (ИИИ-БАН
Личните примери и истории в нея са вдъхновяващи. От една страна – те дават цялостна и впечатляваща картина на дарителството в България, което е било с огромни за времето си мащаби. От друга – те дават кураж на съвременните дарители да продължават благотворителната си дейност с увереността в мисията на дарителя.
Предлагаме ви кратък разказ за големия родолюбец Димитър Ценов от Свищов. В родния му град той е добре известен, но остава малко познат за широката публика. Текстът се препечатва от сайта vesti.bg, който е медиен партньор на проекта.
Димитър Ценов – човекът, който избра за свой наследник държавата
Димитър Апостолов Ценов (1852-1932) е търговец и предприемач, роден в Свищов.
Завещава цялото си имущество, пари, личната си библиотека на държавата. По изчисления от 30-те години на XX в. става дума за обща стойност около 40 млн. лева, което прави Димитър Ценов един от най-големите дарители в история ни.
„Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“, пише той в завещанието си.
Първоначално Димитър Ценов работи като чиновник в румънските държавни железници и предприемач при изграждането на жп линии.
По-късно се отдава на търговска дейност – внася строителни материали, метали, селскостопански инвентар, като търгува с Виена, Лайпциг, Бон, Лондон.
През 90-те години на XIX в. проектира изграждането на петролна рафинерия край Бургас.
През 1907 г. получава от правителството концесия за строежа на фабрика за цимент край Златна Панега. Участва като акционер в дружеството София – Мездра – Видин.
Народен представител е в ІV Велико Народно събрание.
Натрупва солидно състояние и активно се занимава с благотворителна дейност. Подпомага бедни семейства, дава средства на сираци от войните, подпомага с пари учебни заведения и културни дружества, сиропиталища и Червения кръст.
На 1 септември 1912 г. той прави свой наследник българската държава, като й завещава всичките си движими и недвижими имоти, пари, ценни книжа, в български и чужди банки, както и къщи и дворни места в София.
Желанието му е от дарителски фонд на негово име да бъде създаден университет, в който да се изучават търговски и финансови науки, банково и застрахователно дело.
В далечната 1912 г. Димитър Ценов е убеден, че търговията и търговското съсловие „ако успее то да се постави на висотата, която му подобава, ще има решающе значение в съдбата на родината ни“.
Така през 1936 г. се създава Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.
На 21 май 1932 г. в София, след дълго боледуване, Димитър Ценов умира. Погребан е в Свищов, в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ с големи почести, израз на благодарността и признателността на неговите съграждани за стореното от него.