Лира Литературно-рекламна Агенция
Великолепни четива изпъкват този месец
Смеем се и плачем – при това буквално… Нали имаме шанс да разтворим вече новата книга на Фредрик Бакман. А тя затрогва и изпълва с щастие… И друг майстор от Севера къса сърцата ни – Сьорен Свайструп предлага загадъчен трилър за хладнокръвен убиец. Исабел Алиенде все така е във форма и пише магично, а и децата получават подарък за края на учебната година – пета книга от приключенията на Анна Кадабра.
Хубави книги като слънце грейват през юни – съзнанието ни се обогатява, а ние виждаме света другояче
Новата книга на Фредрик Бакман е сред най-очакваните през годината
„Моите приятели“ е написана изключително лично, като буди и смях, и сълзи. Бакман я създава с размаха, който направи книги като „Човек на име Уве“ или „Баба праща поздрави и се извинява“ изключително популярни. На всичко отгоре българското издание е първото в света след американското, което излезе в началото на май.
Главни герои по страниците са неколцина младежи, които затрогват с приятелството си. И в тази книга на шведския писател от всеки абзац блика неговият топъл хумор. Но книгата поставя и изключително важни въпроси, които будят и много тъга.
„Моите приятели“ смесва времеви линии и обстоятелства по впечатляващ начин. Луиса иска да разгадае тайната на една картина и тръгва на удивително пътешествие. Така се ражда сюжет, който напомня за огромната сила на изкуството и приятелството да ни променят.
И Исабел Алиенде поднася нов роман
По страниците на „Името ми е Емилия дел Валие“ тя ни връща към 19. век и рисува образа на прелъстена и изоставена монахиня. Детето ѝ се превръща в главен герой на книгата, като дава и нейното заглавие – това е самата Емилия дел Валие.
Писателката създава изключително завладяващ образ на решена да пребори стереотипите жена. Най-важната задача в живота ѝ обаче предстои – да опознае себе си и своето минало.
Исабел Алиенде е известна с това, че пише много от книгите си на базата на своите собствени преживявания. Така е и с „Името ми е Емилия дел Валие“, в която прозира носталгията ѝ по родната страна – Чили. Нещо повече, по един завладяващ начин писателката допълва образи и събития, очертани в романите ѝ „Виолета“ и „Портрет в сепия“. Алиенде остава една от легендите в съвременния литературен свят. Ненапразно я приравняват с големи писатели от мащаба на Маркес или Хемингуей.
Разгръщаме нов роман от автора на „Кестеновия човек“
Датчанинът Сьорен Свайструп и сега ни поднася изпълнен с напрежение трилър. „Игра на криеница“ сякаш се ражда от най-мрачните му сънища. В центъра на сюжета е тайнствен мъж, който обича да унижава и да унищожава постепенно жертвите си. Така ставаме свидетели на невероятна игра на живот и смърт.
57-годишният писател е много успешен киносценарист. Дебютът му „Кестеновия човек“ се превърна преди няколко години в бестселър. И по страниците на „Игра на криеница“ ни среща с герои от предишната книга. А за нас остава единствено предизвикателството да броим жертвите на извратения убиец.
Свайструп пише динамично и е сред светилата на скандинавската литература. Но ще ви допадне и ако обичате книгите на световни майстори като Джефри Арчър или Джон Гришам.
И нова книга с Анна Кадабра е сред удоволствията на юни
Пета поред, тя носи заглавието „Островът на домашните любимци“. Цялата поредица бързо стана любима и на нашите деца. Забавните истории са създадени от испанеца Педро Маняс. Веселите илюстрации по страниците са на сънародника му Давид Сиера Листон. В основата на сюжета е малката Анна, която все опитва да е добра вещица. Обикновено обаче настъпва страшна бъркотия, както става и в „Островът на домашните любимци“.
Тук авторите се заиграват с една много обичана от малките читатели тема – тази за магичните животни. Наред с това обаче учат децата на приятелство и откровеност. В центъра на сюжета е магичният котарак на Анна, който се казва Космо. Важно е да се знае, че самите книги са така изградени, че могат да се четат и разбъркано.
