Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, преди 105 години, се ражда Никола Станев. За четящите той е известен като Емилиян Станев – авторът на незабравимите „Примамливи блясъци“ (1938), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“, „Крадецът на праскови“, „Иван Кондарев“, „Легенда за Сибин, преславският княз“, „Антихрист“, „Търновската царица“ и др.
Неговите книги за деца и юноши „През гори и води“, „Чернишка“, „Лакомото мече“ отдавна са в графата „класически произведения”.
През 2003 г. на българския книжен пазар се появиха „Дневници от различни години”, в които са публикувани личните бележки на Емилиян Станев. Писателят не ги е писал със съзнанието, че ще бъдат публикувани. Но колкото и лични да са, те са мъдри и изненадващи откровения за човека, твореца, епохата и вътрешните терзания на един велик дух.
Ето и някои от тях:
Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.
Като размисля, виждам – завистта избра за своя столица България.
Такива ми ти български работи! Развито социалистическо общество без общество.
Мъките на един народ да се изгради вътрешно и да се саморазбере – това е литературата му. Гордеем се с „революционното“ си минало и настояще, без да разбираме кое е позор и кое е слава.
Издават книги за съпротивата, пишат в тях за “геройски убийства, а забравят, че всяко убийство си е убийство и че в човека има морална съпротива.
Не записвам ядовете си. Изобщо тоя дневник е с объркани дати, защото събрах оттук-оттам… Язвата ме измъчва.
Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, ако куршумът ги е изкарал навън.
Книгите на Емилиян Станев тук
