Лира Литературно-рекламна Агенция
Такива книги не били рядкост в миналото
Практиката да се използва човешка кожа за книги била навремето нещо обикновено – така се предлагала и научна литература, и порнографски издания. Най-много подобни книги били създадени през 17-и и 18. век. Човешката кожа се обработвала като животинската – заради различната си структура обаче такива издания са лесни за разпознаване и днес. Те са особено ценни сред колекционерите.
Сред авторите, чиито творби били подвързани с човешка кожа, е например ревностният католик Луи Ричем. През 1609 г. той издава своята L’idolatrie huguenote, в която защитава тезата, че хугенотите не са хора, като дори заръчва подвързия от кожа на протестант, та да демонстрира пренебрежението си към своите религиозни противници. Книгата днес е изложена в музей в Мемфис.
Още по-далеч отива маркиз Дьо Сад, както и колегата му Клод-Франсоа-Ксавие Мерсие де Компиен. И двамата избират за подвързии на своите книги женска кожа – така са издадени например „Жюстин“ и „Жулиет“ на маркиза. Де Компиен пък иска за своята Éloge du sein des femmes такава кожа, която да включва и ареола на женски гърди.
За нуждите на въпросните издания се използвала кожа от осъдени престъпници, като и в това отношение има фрапантни случаи. Един от тях е на отец Хенри Гарнет, осъден на смърт за държавна измяна. Кожата му била използвана за производство на книга, която описвала съдебния процес след Барутния заговор в Лондон, на който бил осъден и самият Гарнет. Корицата на книгата била изработена от кожата на лицето му.
Джеймс Алън пък бил най-обикновен разбойник, заловен и осъден на смърт – преди изпълнението на присъдата обаче той помолил кожата му да стане материал за изработка на неговите мемоари. Така през 1837 г. се родила 40-страничната „Разказ за живота на Джеймс Алън“, която според завещанието била подарена на неговата последна жертва.
Книги на маркиз Дьо Сад също са подвързани с женска кожа – сред тях са „Жюстин“ и „Жулиет“
Книга с човешка кожа издава и френският астроном и писател Камий Фламарион. Негова почитателка му завещава след смъртта си ивица от кожата си. Фламарион решава да направи нещо за отишлата си от туберколоза дама. И издава през 1925 г. книга-уникат, чрез която жената се превръща в част от неговото творчество.
Такива книги излизат наяве и до ден днешен, както се случи и през 2014 г. Тогава учени от Харвардския университет се натъкват в университетската библиотека на сборник с есета за човешкия дух от френския романтик Арсен Усе. След съответния анализ се оказва, че подвързията на книгата е от кожа на пациентка с умствено разстройство, починала от инсулт.
