Начало / Автори / Да си спомним за Петър Динеков – Учителят

Да си спомним за Петър Динеков – Учителят

„Той е учен и преподавател, с когото по един или друг начин е свързана професионалната биография на по-голямата част филолози българисти, завършили образованието си преди 1990 г. За нас той е Учителят“
проф. Клео Протохристова

Днес се навършват 20 години от смъртта на Петър Динеков – един от най-изявени български литературоведи на ХХ в.
 С „Възрожденски писатели“, „Литературни образи“, „Български фолклор”, „Похвала на старата българска литература“, „Между фолклора и литературата“,” Литературни въпроси“  са обучавани поколения филолози.

Петър Динеков е роден на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийско. През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира във Варшава през периода 1934-1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г.

От 1936 до 1938 г. е преподавател във Френския колеж в Пловдив. Емоционалната му връзка е толкова силна, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. За този период големият учен разказва: „Така се случи, че след завръщането ми от Варшава, станах за две години гимназиален учител в Пловдив – от 1936 до 1938 г. Бях учител по български език във френския колеж. В колежа системата бе такава, че външните учители – тези по български език или по история например, нямаха други задължения към колежа, освен да изнасят своите уроци, след което са свободни. Следователно аз имах извънредно много свободно време и потънах в извънредно богатата Народна библиотека на Пловдив, която в началото е била по-богата и от софийската, а има такива книги, които и сега не се намират в Софийската народна библиотека, особено периодика. Това беше за мене нещо невероятно – да имаш възможност да четеш много, да четеш непрекъснато, никакви заседания, събрания, нищо не те отвлича. Мисля, че на тази библиотека дължа най-много в ония толкова важни за мене години, когато се готвех за научна работа. Винаги ще бъда признателен на тази библиотека и струва ми се, че в края на краищата моята лична библиотека, която е доста богата като научна и литературна библиотека, ще подаря на Пловдивската народна библиотека.“

От 1938 до 1979 г. е Динеков е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за доцент, а през 1945 г. за професор. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска литература (1941-1979); История на българската литература през Възраждането (1944-1979); Български фолклор (1945-1979); История на руската и полската литература (1944-1945). Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Динеков е ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г.
……………………….

Акад. Петър Динеков е един от малкото български учени, които познават българската книга във всички исторически етапи на нейното развитие – от ръкописната книга на Средновековието до наши дни. Много литературоведи подчертават необикновено широкия диапазон от проблеми, които Петър Динеков засяга в своето научно творчество. Трудно е да се определи точно неговата „професионална физиономия“, защото контурът обхваща литературната история и литературната критика, фолклористиката и широките проблеми на културата.
За акад. Петър Динеков книгата бе нещо повече от изследователски обект.  Тя бе част от самия човек, от атмосферата, която носеше и която присъстваше в посланието, което той остави на българската култура.
Мнозина са посещавали дома на семейство Динекови на улица „Любен Каравелов“ № 11 и първото впечатление на всеки вероятно е било едно и също – това е царство на книгите. Katalog_DinekovЛичната библиотека на Петър Динеков наистина беше огромна. Петър Динеков не само купуваше книги, но и непрекъснато получаваше в дар творби от писатели, учени, от многобройните си ученици, носеше интересни издания от командировките си в чужбина. И щедро заемаше, раздаваше  книги. Библиотеката му обаче впечатляваше не толкова с количеството на книгите, а с тяхното качество. Това бе библиотека с „живи книги“ за разлика от библиотечните обществени фондове. Всяка носеше в някаква степен печата на своя притежател, всяка бе с нещо неповторима. В тази библиотека имаше библиофилски рядкости – например парижкото издание на „Пан Тадеуш“, издадените в чужбина и недостъпни за българския читател по онова време поради строгата цензура книги на руски писатели, в които понякога те бяха добавили и допълнителни листове с текстове, отхвърлени от редакторите в тоталитарните времена. В сбирката от вестници можеха да се открият заглавия, неотбелязани дори в пълни библиографски указатели като „Български периодичен печат. 1844-1944“. Огромната лична библиотека на Петър Динеков беше едно ярко свидетелство за това как професионалните занимания на един учен в областта на книжнината могат да го насочат към колекционирането на книги.

Източник: libplovdiv.com; bg.wikipedia.org

Личната библиотека на акад. Петър Динеков тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

paul-mccartney-lyrics

Пол Маккартни събра живота си в 1000 страници

The Lyrics: 1956 to the Present излиза през ноември Новината ентусиазира почитателите на музиканта, който …