Лира Литературно-рекламна Агенция
Георги Палахутев е преподавател в Центъра за професионално обучение към Асоциация „Планини и хора” – мястото, където се обучават новите планински водачи. Роден е в София преди 32 години, но е свързан с Източните Родопи – баща му и дядо му са от този регион. Автор е на най-новия пътеводител на България на немски език (430 стр.), издаден от германското издателство „Дюмонт Ферлаг”през 2011 г.
Утре, 22 февруари, от 18,30 ч в столичната книжарница „Хеликон-Витоша” ще бъде представен пътеводителят „Източни Родопи”, чийто автор е той.
……………………………………………..
Как се роди идеята за създаването на пътеводителя? Кой е инициаторът?
– Идеята възникна в разговор с екипа на проект „Новото тракийско злато”, някъде през ноември 2010 г. Предложението да напиша пътеводителя дойде от ръководителят на същия проект през януари 2011 г. Пътеводителите са онези инструменти, които много успешно позиционират нови туристически дестинации на картата. Тоест, наличието на пътеводител за даден регион го представя по изключително силен начин пред туристическата публика. Пътуващите хора имат голямо доверие към такива издания. В момента, в който на пазара излезе пътеводител за дадено място, броят на туристите там се увеличава. Една от основните цели на проект „Новото тракийско злато” е да превърне Източните Родопи във водеща българска и европейска дестинация за алтернативен (еко, селски, приключенски, културен, винен и т.н.) туризъм. Пътеводителят е стъпка към осъществяването на тази цел.
Колко време Ви беше необходимо, за да направите книгата?
– Около година.
Но нека имаме предвид, че става дума за две самостоятелни езикови версии. Английската не е превод от българската. Всяка от двете езикови версии е адаптирана към очакванията на съответните туристи – български и чуждестранни.
Представете накратко проекта „Новото тракийско злато“ – идеите, целите, бъдещето.
– „Новото тракийско злато” e петгодишен проект (2009-2014) за устойчивото развитие на Източните Родопи, изпълняван от холандските природозащитни организации АРК и Авалон, които имат голям международен опит в проекти за опазване на околната среда и биоземеделието. Проектът е финансиран от Националната пощенска лотария на Холандия.
„Новото тракийско злато” е уникален, съчетаващ в интегриран подход работата по три компонента: дива природа, биологично земеделие и екотуризъм. Според екипа на проекта, опазването и възстановяването на дивата природа в Източни Родопи и запазването на типичния мозаечен ландшафт чрез природосъобразно пашуване, създава база за развитието на нова зелена икономика в района. Източните Родопи имат всички предпоставки да се превърнат в център за екотуризъм – уникална природа, изключително разнообразие на флора и фауна, богато културно наследство. Съчетано с екотуризма биологичното земеделие не само предлага качествена храна, но създава работни места, повишава жизнения стандарт на местните хора и намалява обезлюдяването на района.
Изданието излиза в две самостоятелни версии – българска и английска. Ще се разпространява ли извън България?
– Да, вече се водят разговори с „Амазон” и с големи книжарници в Западна Европа.
В какво се състои уникалността на Източните Родопи? С какво те са различни от Рила, Пирин, Балкана…?
– Източните Родопи са ниска планина, в която се намират три от най-големите язовира на България („Кърджали”, „Студен кладенец” и „Ивайловград”). Планината е достъпна за всички туристи – всички са добре дошли. Огромно предимство на регион Източни Родопи са възможностите за практикуване на различни видове туризъм и то почти през цялата година: пешеходен, приключенски (каяк по р. Арда и язовирите, колоездене, търсене на минерали и полускъпоценни камъни и др.), еко (наблюдение на редки птици, като лешояди, и интересни видове растения, като орхидеи, или на бозайници, като чакал, сив вълк, кафява мечка и т.н.), селски (настаняване в къщи за гости и био ферми, среща с трудолюбивите родопчани, местна кухня и т.н.). В Източните Родопи е запазено голямо културно-историческо наследство и биоразнообразие. Характерно е и това, че материално техническата база (хотелите и ресторантите най-вече) е изградена през последните няколко години. Може да се разчита на добри условия за настаняване и изхранване.
Перперикон е доста известен, но кои са най-непокътнати и незасегнати от покварата на цивилизацията места в този регион?
– Освен Перперикон популярни места са Татул, Дяволския мост, пещера Утроба, Ивайловград и Маджарово. Но смея да кажа, че повечето места в Източните Родопи все още стоят встрани от утъпканите пътеки. Всеки може да ги открие по свой начин, всеки може да открие своето парченце злато.
Едно такова място, непознато и трудно за достигане (но описано в пътеводителя), е Вятърния камък, който в миналото вероятно е бил тракийска гробница. Не е известно кой и кога пробива вътрешността на скалата, за да се образува дупката, която днес се вижда. От памтивека вярващи се промушват през Вятърния камък за здраве. В края на ритуала връзват парче от дрехата си по околните дървета. Смята се, че енергията е най-силна на 6 май, когато мястото се посещава от много хора.
Пътеводителят ще направи при всички случаи Източните Родопи по-известни и примамливи за туристи. Има ли опасност обаче тези малко и трудно достъпни места да загубят своята „неприкосновеност”? Масовизацията винаги носи рискове.
– Със сигурност не мога да си представя Източните Родопи обект на масов туризъм. Поне в близките 10 години. Нека само кажа, че големи хотели има само в Кърджали. Навсякъде другаде туристите се настаняват в малки хотели (до 20 стаи) или къщи за гости.
Естествено Перперикон се посещава масово, а също и Татул. Изградени са паркинги за големите автобуси. До повечето интересни места в Източните Родопи водят малки пътища, често черни пътища. Няма как там да се появят 50-местните рейсове.
Кой е най-трудният и съответно най-лекият за туристите маршрут? Имате ли любим?
– Най-високите върхове в Източните Родопи са под 1500 м. и се намират в пределите на горския пояс. Следователно, мога да кажа, че няма технически сложни маршрути. Има такива, които предполагат по-голяма издръжливост, защото се ходи по пътеките да кажем 6-7 часа. Но ако се планира цял ден, няма да е проблем да се измине разстоянието.
Моят любим маршрут е изкачването на връх Вейката (1463 м. н. в.) – най-южната точка на България. Върхът е и най-високата точка в българската част на Източните Родопи. Вейката се извисява от рида Гюмюрджински Снежник. От него се разкриват гледки към Бяло море и дори остров Тасос при ясна видимост.
Лошата инфраструктура в тази част на България плюс или минус е за туристите? Знам, че е трудно да се стигне до Дяволския мост или това е просто чар, още една емоция?
– Да, не навсякъде пътищата са добри. Но все пак основните пътища в Източните Родопи са в добро състояние. В момента се рехабилитират и изграждат нови такива. Като почитател на Източните Родопи за мен е радостно, че до не малка част от забележителностите на региона се достига само по черен път или по пътека. До Дяволския мост води 6 км горски път; всеки, който иска да стигне до него трябва да направи усилие, което обаче винаги е възнаградено. Пътеводителят на Източните Родопи има за цел да окуражи туристите да почиват активно. Характерна черта на гида е, че предоставя подробна информация за това как всеки да стигне до местата, които представляват интерес. Всяко пътуване в Източните Родопи е пътуване в новото, в неоткритото. Човек малко или много се чувства като първооткривател.
Интервюто взе Румен Василев
Пътеводител Източни Родопи тук
