Лира Литературно-рекламна Агенция
Ще продължи до началото на юни
Туристическите агенции откриха нова ниша – изложба!
Туровете до Амстердам от различните европейски страни обаче се разпродадоха светкавично. Както всъщност и близо половин милион билета, които организаторите пуснаха – при това след преизчисляване на първоначално планираните четвърт милион.
Домакин на необикновеното събитие е Rijksmuseum – и наистина, изведнъж погледите от цяла Европа, пък и от света, се втренчиха в Държавния музей, както би могло да се преведе името му на български. Причините са няколко… Става дума за изложба, каквато няма да се повтори никога повече – поне в обозримото зрително поле на един човешки живот. Пък и под един покрив сега са събрани общо 28 от 37-те известни картини на художника.
Представител е на Нидерландския Златен век
Вермер е истински феномен за времето си. Остава обаче известен само в рамките на своя роден град Делфт. Малкият брой на картините, които рисува, се дължи на непрекъснатата немотия и опити да се измъкне от дълговете си. Търговец на изкуство е, но семейството му държи и страноприемница. Така обаче и не събира пари, та да плати членския си внос в тогавашната гилдия на художниците.
Интересното е, че откриването на сегашната суперизложба съвпада с едно заключение, дошло от Вашингтон. Дълго време се смята, че художникът рисува картините си напълно сам. Тим от специалисти на Националната галерия за изкуство във Вашингтон обаче преобръщат това схващане. Според куратори, консерватори и учени е твърде вероятно Вермер да си е сътрудничел и с други творци, които са му оказвали помощ в рисуването. Проведен е и експеримент с две от знаковите картини на художника – „Момиче с червена шапка“ и „Момиче с флейта“. Снимки с рентген и инфрачервени лъчи показват, че картините имат съвсем различна основа, която е в противоречие с техниките, които използва Вермер.
Изследователите предполагат, че той може да е изпълнявал ролята на учител или ментор – или дори да му е сътрудничел член от семейството в лицето на най-голямата му дъщеря Мария. Въпреки по-грубия стил под основния пласт, е установено, че са използвани същите бои, с които рисува Вермер.
Тези и други открития бяха представени на изложба, която предшестваше сегашната – с наименование Vermeer’s secrets, тя приключи броени дни преди откриването на събитието в Амстердам.
„Никога в историята на едно място не са се събирали толкова много негови картини – казва Тако Дибитс, директор на Държавния музей. – Дори самият Вермер не е виждал толкова свои картини наведнъж.”
Подготовката за изложбата отнема общо седем години
Картините пък пътуват за Амстердам от САЩ, Великобритания, Япония и Германия. „Гардиън“ дори нарича събитието „една от най-удивителните изложби на всички времена”. „Той е имал единадесет деца – продължава Дибитс, – по негово време в Европа се водела война, и въпреки това успява да нарисува толкова тихи, спокойни и вглъбени творби, сякаш времето е спряло.”
За най-известни негови картини се смятат „Момичето с перлената обица” и „Млекарката“. Точно анализът на „Млекарката” носи неочаквани открития и на специалистите от Вашингтон. При сканиране на картината се виждат детайли, които липсват в окончателния вариант.
А именно „Момичето с перлената обица“ показва докъде стига славата на художника в наши дни. Картината, която се съхранява в Хага, била откупена на времето за два гулдена и тридесет цента от юриста Виктор де Стюерс. А той я завещал през 1902-а на кралската галерия Маурицхойс.
Картината създава история след история и легенда след легенда
Голяма роля за нейната слава изиграва романът на Трейси Шевалие „Момичето с перлената обица”. По страниците се разказва любовна история, а в главната роля е истинското момиче, което виждаме от картината. Трейси Шевалие, която беше сред първите посетители на изложбата, смесва реални факти и фикция, като романът ѝ е преведен на цели 35 езика. Той се превръща във вдъхновение и за едноименния филм със Скарлет Йохансон и Колин Фърт. По него има създадена и пиеса.
60-годишната днес писателка разказва, че когато била на 19, си купила плакат с репродукция на картината. Закачала го навсякъде, където живеела. Така че просто не си представяла, че ще се прибере у дома, без да срещне погледа на нарисуваното от художника момиче с перлена обица. Така взела да се замисля какво ли стои зад картината – започнала да изучава периода и живота на художника. Прекарала малко време и в Делфт, мястото, където се разиграва всичко през 17. век.
Книгата написва само за осем месеца по време на бременността си – както си спомня по-късно, налагало се е да спази „биологичния“ срок. Така дава най-големия тласък в популяризирането на художника – може би след онзи нидерландски адвокат, който първи откупил картината. Факт е, че днес Вермер е част от масовата култура на нашето столетие – картините му са превърнати в графити, щампа върху чаши, десен за чадъри… А техни репродукции украсяват стотици хиляди домове.
Сигурно стотици хиляди са и вдъхновените от книгата на Трейси Шевалие, които ще се озоват сега в Амстердам – и така ще почетат нарисуваното от един художник, който оставил след себе си не своите многобройни грижи, ами шепа… безценни картини
