Начало / Автори / Николай Бердяев: Войната е потапяне в материята и няма нищо общо с духа. Тя е злото

Николай Бердяев: Войната е потапяне в материята и няма нищо общо с духа. Тя е злото

voina_berdiaev1
Николай Бердяев
Не искам да говоря за сегашната война, а за всяка война. Какво е война? Как философски да осмислим войната? На пръв поглед войната е движение и сблъсък на материални маси, физическо насилие, убийства, осакатяване, действие на чудовищни ​​механични оръжия. Изглежда, че войната е изключително потапяне в материята и няма нищо общо с духа.

Хората на духа понякога лесно се отвръщат от войната, като от нещо външно материално, като от чуждо зло, насилствено наложено, от което може и трябва да се отиде в по-висшите сфери на духовния живот. Други отхвърлят войната от дуалистична гледна точка, според която съществува напълно независима сфера на материалното, външно, насилствено, отделно и противоположно на духовното, вътрешно и свободно. Но всичко материално е само символ и знак на духовната реалност, всичко външно е само проявление на вътрешното, всичко, което принуждава и нарушава, е лъжливо насочена свобода. Човек може вътрешно да разбере войната само от монистична, а не от дуалистична гледна точка, тоест виждайки в нея символиката на случващото се в духовната реалност. Може да се каже, че войната се случва някъде в облаците, в други светове на битието, в дълбините на духа, а в реалността се виждат само външни признаци на случващото се в дълбините. Физическото насилие, което кулминира в убийство, не е нещо, което съществува само по себе си, като независима реалност, а е признак на духовно насилие, което се случва в духовна реалност на злото. Природата на войната, като материално насилие, е чисто отразяваща, символична, симптоматична, а не независима. Войната не е източник на зло, а само рефлекс към злото, признак за съществуването на вътрешно зло и болест. Природата на войната е символична.

Такава е природата на всяко материално насилие – то винаги е вторично, а не първично. Определено състояние на духовна реалност, в което живее човечеството, неизбежно трябва да използва материалните знаци като инструменти, без които духовният живот не може да се реализира. За да изрази духовния си живот, човек трябва да движи ръцете, краката, езика си, тоест да прибягва до материални знаци, без които не може да се изрази любов или омраза, не могат да се реализират волеви стремежи. А войната е сложен набор от материални движения на краката и ръцете, различни инструменти, привеждани в движение от човешката воля. По принцип е допустима възможността за духовен живот без материални знаци и инструменти, но това предполага друго ниво на духовна реалност, до което човечеството и светът все още не са достигнали.

Има заболявания, които са придружени от обрив по лицето. Този обрив е само признак на вътрешно заболяване. Външното елиминиране на обрива само прикрива, но не лекува болестта вътре. Това може дори да влоши заболяването. Необходимо е да се лекува болестта вътре в нас. Злото на войната е знак за вътрешната болест на човечеството. Материалното насилие и ужасите на войната са само обрив върху тялото на човечеството, който не може да бъде елиминиран външно и механично. Всички сме виновни за болестта на човечеството, която се развива и избуява във война. Когато се отвори гноен абсцес, не може да се види злото през отвора. Понякога тази дисекция трябва да се направи принудително, за да се спаси живот.

***

Евангелието казва, че човек трябва да се страхува повече от онези, които убиват душата, отколкото тези, които убиват тялото. Физическата смърт е по-малко ужасна от духовната. А преди войната, в мирния живот, биват убити човешки души, потискан бе човешкият дух и хората толкова свикнаха, че дори престанаха да забелязват ужаса от това убийство. Във войната физическата обвивка на човек се разрушава, но сърцевината на човека, неговата душа, може не само да остане неразрушена, но дори може да се прероди. Много характерно е, че най-страшните във войната са позитивистите, за които най-важното е човек да живее добре на земята и за които животът е изчерпан от емпиричната реалност. Тези, които вярват в безкраен духовен живот и в ценности, надвишаващи всички земни благословения, не се страхуват толкова от ужасите на войната и физическата смърт. Това обяснява защо принципните пацифисти са по-често сред хуманистите-позитивисти, отколкото сред християните. Религиозният възглед за живота вижда трагедията на смъртта по-дълбоко от повърхностния поглед. Войната е ужасно зло и дълбока трагедия, но злото и трагедията не са във външно видимия факт на физическо насилие и изтребление, а много по-дълбоко. И в тази дълбочина злото и трагедията винаги са започнали още преди войната и преди проявеното насилие.

(откъс от „Мисли за естеството на войната“)

Николай Бердяев е руски и украински философ и писател.

Роден в Киевска област през 1874 г., израства и учи в Киев.

Премества се по-късно в Санкт Петербург. Лежи в затвора заради „леви“ убеждения при царя. След революцията от 1917 г. става трън в очите на съветската власт, която той критикува. През 1922 г. е изгонен от страната и заминава за Германия. Две години по-късно се мести със семейството си в Париж, там живее до края на живота си през 1948 година. Бердяев създава собствена философия за свободата, която свързва с философията за истината – обективна и субективна, признати за върхово постижение в световната наука.

Публикацията е от frognews.bg

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!