Лира Литературно-рекламна Агенция
Емоциите, които ни даряват, са безценни
Ясно е, че книгите са добър приятел – може би най-добрият на човека! Удивително е как понякога се превръщат в катарзис и на практика ни пречистват отвътре. Или помагат да изхвърлим напрежението, да се засмеем. Просто действието им е универсално. Да не говорим, че сълзите, когато четем, може да са едновременно от тъга и щастие.
Има хора, които трудно ще признаят, че книгите им въздействат по този начин. Може би смятат сълзата, с която съчувстваме на някой герой, за признак на слабост. Или пък за невъзпитано, ако вземат, че се разкискат, разтворили книга, например в метрото.
Ето обаче няколко примера за книги, които притежават закваската да ни разсмеят –или направо да ни разплачат. Написани са от майстори; и самите те са творби от класа
Смях през сълзи: „Мисия Туран”
Алек Попов обича тази дисциплина – да предизвиква смях със силата на абсурда. Прави го и в най-новата си книга „Мисия Туран”. Като си представим обаче, че черпи вдъхновение от хилядите абсурдни в нашата родина, просто ни се… плаче. Хубаво е, че книгата му в крайна сметка ни оставя по-усмихнати. Заслужава си и сълзите, и смеха!
От дъното на душата: „Аз още броя дните”
Георги Бърдаров е един такъв особен душеприказчик – макар че разказва далечни истории, до една ни стягат за гърлото. Прекрасен пример е книгата, с която нашумя – „Аз още броя дните”. Сега тя излезе и в ново, допълнено издание – също и с нова корица. Сълзите, докато четем „Аз още броя дните”, не са от свенливост, ами от чиста съпричастност – едно от най-благородните човешки чувства. Чест е за нас, че имаме писател, който може да ги предизвика.
Топлина в сърцето: „Манюня”
Нарине Абгарян пише чудесно, когато става въпрос за изобразяване на човешката душа. А тя е пъстра палитра – понякога от нея се отронват сълзи, друг път ражда усмивки. Именно богатството ѝ съумява да илюстрира арменската писателка. Включитено в „Манюня” – там невинността е точно толкова, колкото да ни ощастливи.
Чиста сълза: „Брулени хълмове”
Класиката на Емили Бронте описва наглед проста история, но именно чистотата е главното ѝ достойнство. А читателят усеща такива неща и е способен да ги оцени. Сигурно заради това историята на Катрийн Ърншоу и Хийтклиф е вълнуваща и цели 174 години след написването си.
Усмивка от първата страница: „Удобството да имаш опашка”
Джером К. Джером пък е пример как пак същата лекота на изразяване, но обърната срещу хорските недъзи може да ни накара… да се заливаме от смях. Героите в „Удобството да имаш опашка” обаче на практика са като всички нас, така че излиза… че сами се смеем на себе си. Но затова Джером е майстор – посочва ни недъзите, но го прави с такава добродушност, че ни иде… сами да се прегърнем.
Изберете според настроението… или пък редувайте с мярка. Най-важното, четете! Тези книги ни разсмяха е прекрасна селекция на Хеликон; а веднага след нея потърсете и Тези книги ни разплакаха – също невероятни заглавия. От любов към хубавите книги.
