Лира Литературно-рекламна Агенция
210 години от рождението на писателя отбелязваме
Роден е през 1811-а – значи наистина преди точно 210 години. Появява се на белия свят в „тъмна” Индия. Дядо му и баща му служат в Калкута, така че първата му глътка въздух е далеч от добрата стара Англия.
Бързо обаче остава без баща – едва на 6, и завръщането му на Острова е неминуемо. Но пък това дава възможност да започне училище на изпитано и проверено място. Така с годините израства като интелигентен и умен младеж – обича Дефо, Филдинг и Суифт, сам опитва да пише едно-друго…
Следва в Кембридж, но горещата му кръв иска нещо по-различно и още преди да завърши, заминава за Германия. Там обаче изживява нещо, което слага отпечатък върху целия му живот – запознава се с Гьоте.
Бързо проиграва наследеното от баща си, а крахът на индийските банки подпечатва банкрута му. Въпреки всичко взима две важни решения, когато е на 27 – да се ожени и да се захване сериозно с литература.
Семейният му живот е по-скоро тъжен заради психическото заболяване на неговата съпруга, трудно е и в попрището на писател. Надарен с богато въображение, Текери сам рисувал илюстрации към своите творби. Пътят им към читателите обаче е сложен и не се сдобиват с кой знае каква популярност.
Всеизвестен е случаят, когато Текери предложил услугите си на илюстратор за подготвящата се нова книга на небезизвестен свой колега на име… Чарлз Дикенс. Става дума за „Записките на клуба Пикуик”. Дикенс обаче избрал друг илюстратор.
Постепенно Текери оформя силно критичен и ироничен стил по отношение на снобските прояви на обществото, в което живее. Перото му е остро и не знае задръжки. И наистина, най-славната му творба е олицетворение на този стил. „Панаир на суетата” пише, когато е на 37 – пътувал е достатъчно из Европа и света, видял е премного, а също така е и страдал, лишавал се е. Книгата си посвещава на човешките пороци, а очевидно материал има предостатъчно, че да се роди творба от близо 1000 страници.
Интересно, но именно появата на „Панаир на суетата” направила така, че Текери да се почувства желан във висшето общество – точно онова, което е олицетворение на снобизма и превзетостта, която е и по страниците на книгата.
Темата се появява и в други негови книги. Като най-успешни негови творби обаче в аналите остават именно „Панаир на суетата” и по-ранната „Бари Линдън”. Пише още много балади, очерци, хуморески и дори приказки. В този период от живота си е наистина на върха, изнася лекции в Англия и САЩ и изобщо, очертава се като един от най-важните писатели на своето поколение.
Именно заради това много често критиците се занимават с въпроса дали той, или Дикенс е по-добър автор. Като недостатък на Текери се изтъкват многото дребни противоречия в книгите му. За пример се дава главната героиня на „Панаир на суетата” Беки Шарп. Макар че е сред най-добрите женски образи в световната литература, от авторовите описания така и не става ясно дали е русокоса, или червенокоса.
Освен това Дикенс описва много широко и подробно английското общество от 19. век. Текери се концентрира върху висшата прослойка. Но пък е по-остър, пише с повече сатира, дори цинично според някои.
Хубавото е, че днес и двамата са намерили място в световната литературна съкровищница. Трудно ще е да си представим света на книгите без някой от тях
