Начало / Критика / Нищо не идва от нищо и няма да се превърне в нищо

Нищо не идва от нищо и няма да се превърне в нищо

 Юлия ПЕТКОВА

istinskoneshto3С „Истинско нещо“ Елиът Уайнбъргър − един от най-големите съвременни есеисти, уважаван редактор и преводач на Х. Л. Борхес и Октавио Пас, прави рязък завой от политическата хроника към безвремието на темите, залегнали в литературните му есета. За да постигне изумителен ефект, в който се оглежда мъдростта на литературен антрополог, археолог, астроном и… любител на животните.

Сред трийсет и четирите есета, които могат да се разглеждат и като едно екстравагантно „серийно“ есе, са поетична биография на пророка Мохамед, отличена от критиката за своята елегантност и красота, както и есе, озаглавено „Звездите“ − блян по светещите гвоздеи, забити в небето, който вече е достъпен на арабски, китайски, хинди и маорски език. Понятието „есе“ описва само приблизително неподлежащите на класификация фрагменти на Уайнбъргър. Тук са събрани импресии, анекдоти, митове, философски щрихи и ритуали от вековечната история на природата, човека и културата. Любопитни факти за мандейците, калулите, лакандоните и хората на име Чан. Истории за вятъра и вихъра като метафора за ума, за тигъра на Уилям Блейк, за потомците на Ной в днешен Ирак и Иран, за знаците в Наска, че дори и за мушитрънчето, най-свободната птичка…

Най-сетне ще узнаете, че в птичите песни думите на песента са „пойни думи“. И ще стигнете до прозрението, че винаги и навсякъде на земната арена се разиграва една и съща драма, една и съща постановка на една и съща тясна сцена: едно шумно човечество, влюбено в собственото си величие. Човечество, което счита себе си за самата вселена и което се отнася към затвора на времето така, сякаш той е необятно царство. Същото това човечество дори не подозира колко скоро ще пропадне под бремето на свирепата си арогантност. Защото „всеки вярва в единственото, което е научил  случайно, блуждаейки през живота“.

А най-голямата драма се състои в прастарата истина, че умните и добросъвестните са лишени от целеустремена страст, докато глупавите не хранят никакви съмнения в правотата си. Кой знае, може би в едно друго измерение Емпедокъл все още вярва в „цикъла на сплотеност“, т.е., в здравословното съотношение на любовта и враждата в света. Та нали всяко моментно творение се дели на своите безсмъртни елементи, чиито комбинации са безкрайни… Впрочем на езика босави думата за „утре“ е същата като за „вчера“. Дали е случайно?

„Истинско нещо“ в превод на Стоян Гяуров е първата есеистична книга на Елиът Уайнбъргър, издадена у нас.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!